— Ти си си готин и без да си чак такъв мачо.
— Хубаво е човек да е честен. Стига да е и безстрашен.
Тя се усмихна, после погледна над рамото ми и разбрах, че се е появил Фелипе.
— Кажи ми, че ме обичаш — помоли ме Сара.
— Обичам те.
Тя се изправи и се усмихна.
— Я виж ти кой е дошъл!
Станах на крака и се обърнах. Беше Фелипе. Каква изненада!
51
Фелипе дойде при нас. Носеше дънки, сандали и тъпа тропическа риза на ананаси.
Погледна ме, после отправи ослепителна усмивка на Сара.
— Радвам се да ви видя тук. — И наистина изглеждаше щастлив. И облекчен, че вижда гаджето си живо и здраво. Фактът, че вижда и мене жив, май не го ентусиазираше чак толкова.
Срещата ни трябваше да изглежда случайна, затова Фелипе и Сара се прегърнаха и се целунаха два пъти по бузите, след което той ми подаде ръка. Стиснах я.
— Не сме се виждали от Кий Уест — каза Фелипе. — Как си?
Добре че не ме попита и какви съм ги вършил.
— Бива. Добре изглеждаш.
— Благодаря. А ти изглеждаш…
Небръснат, некъпан и май мъничко гузен.
— Може ли да седна при вас?
— Заповядай — поканих го аз.
Фелипе повика сервитьорката, която явно познаваше, понеже през последните няколко дни беше идвал тук да ни чака.
Поръча си дайкири и ние със Сара последвахме примера му. Какво пък, по дяволите?
— Е, какво ви води в Кайо Гилермо? — попита Сара моя съперник, докато келнерката още беше при нас.
— Ти.
Фелипе се усмихна, но очевидно се терзаеше дали съм я виждал гола.
Изглеждаше почернял и в отлична форма. Беше по-млад и от мене, и от Сара, и се зачудих какво е намерила в него. Нямах представа с какво се издържа, когато не е помощник — капитан на „Голямата риба“, обаче нещо ми подсказваше, че се занимава с търговия. Може би с дамски чанти.
Фелипе се огледа, за да се увери, че сме сами, и попита Сара:
— Как се справихте?
— И добре, и зле.
— Разкажи ми за второто.
— Не ходихме в Камагуей.
Това не го зарадва.
— Какво стана?
Тонът му не ми хареса и аз любезно му отговорих:
— Няма значение какво е станало. Важното е, че не сме ходили в Камагуей. Едуардо да ти е казвал нещо?
Фелипе ме зяпна.
— Последния път, когато се видяхме, още не беше решил за Камагуей.
— Е, междувременно е решил. Как е Джак?
— Добре. И ще се зарадва да научи, че сте успели.
„Да ти е споменавал, че сигурно чукам гаджето ти?“
— Не биваше да се срещате с Джак в Хавана — каза той. Държеше се малко по-наперено, отколкото на предишната ни среща.
— Всъщност в Хавана не биваше да срещна Едуардо. Фелипе нямаше какво да ми отговори.
— Как беше чичо, когато го видяхте? — попита той Сара.
— Щастлив — увери го тя. — Готов да се завърне у дома. Фелипе кимна.
— Той ходи по пътищата на Господ.
— Ходи с прекалено много информация — уточних аз.
— Нищо не разбираш — открехна ме Фелипе.
За малко да му отговоря: „Сара се опитваше да ми обясни“, обаче навреме захапах коктейлната си бъркалка.
— Моля се за него — каза Сара.
Фелипе също заяви, че се молел. Виждах, че между тях има много общо.
— Пистолетът още ли е у теб? — попита ме той.
— Защо да не е?
— Бих могъл да го взема, ако не ти се носи.
Зигмунд Фройд би казал, че всъщност му се иска да ми откъсне оная работа. Не му отговорих.
Сервитьорката ни донесе напитките и Фелипе ни попита заради нея:
— Тук ли сте отседнали?
— Не — отвърна Сара. — В „Соло Клуб“.
— Също като в Торонто — обадих се аз.
Момичето си тръгна и Фелипе ме информира:
— Тук са отседнали участниците в турнира. Има една свободна стая, в която може да се освежите преди нашия круиз.
— Сара вече ми обясни.
Той ме изгледа така, като че ли имам нужда от баня.
— Ключът е у мен. Ти иди пръв и когато се върнеш, ще отидем ние със Сара.
Сериозно? Едва ли.
— Имаме доста за обсъждане.
— Ще ни остане време, след като със Сара се върнем. — Фелипе се усмихна. — Трябва ми истински душ след пет дни на твоята яхта.
Наведох се към него.
— Дай да ти обясня нещо. Когато се качим на яхтата ми, аз поемам командването. Ще ти обясня и още нещо — ти не командваш никъде.
Та вторачихме се ние един в друг и ако имахме рога, щяхме да ги сплетем.
Накрая Фелипе отстъпи.
— Душът може да почака.
— Благодаря ти — каза Сара.
Явно малко се страхуваше от гаджето си — или пък беше гузна.
— Кога ще отплаваме? — попитах.