— „Мейн“ може да се справи и с много по-лошо време. — „Ако на руля съм аз“. — Бурята даже ще ни помогне със стражевите катери.
Фелипе се съгласи и ни съобщи една добра новина.
— Казаха ми, че обикновено не излизали при лошо време. Тъй като патрулират главно заради салджиите, спокойно може и да не излизат в такава нощ, в която едва ли някой ще се опита да избяга от този рай. — И се усмихна.
Сара отвърна на усмивката му.
— Освен това гледат да пестят гориво — поясни Фелипе. — Режимът е във фалит.
Очертаваше се да е като бягство от швейцарския флот. Освен ако кубинското Министерство на вътрешните работи не ни издирваше под дърво и камък.
— С какви стражеви катери разполагат? — попитах.
— Както вече казах, тук имат два катера. Преди са били седем, подарък от руснаците, но след икономическия срив в Кайо Гилермо са останали само два. Единият е двайсет и пет метров „Жук“ или както им казват руснаците, тип „Гриф“. Развива до към двайсет и пет възела, също като „Мейн“. — Погледна Сара, поколеба се и добави: — Въоръжен е с две двуцевни дванайсет цяло и седем милиметрови картечници с ръчно управление. Екипажът е от единайсет души.
Надали знаеше всичко това от кубинския екипаж или от публично посещение на катера. Вероятно го бяха информирали приятелите на Едуардо в Маями.
Фелипе отпи от дайкирито си и продължи:
— Това е катерът, който излиза по залез — слънце и се прибира в три — четири през нощта. Патрулира на запад покрай брега и следи за салджии, които не може да засече с радара си. Радарът му обаче ще засече малък плавателен съд, който евентуално е бил откраднат за бягство от Куба. Ако ни забележат или ни засекат с радара, жукът няма как да ни настигне с максималната си скорост, но няма и да изостане и ако е достатъчно близо, може да ни сигнализира и да нареди да спрем или… — Той отново погледна Сара. — Или да даде предупредителни изстрели.
Да де. Трудно можеш да пренебрегнеш картечен обстрел.
Фелипе се обърна към мен.
— Мисля, че с нашата скорост ще успеем да им избягаме.
— А и ние имаме радар — казах.
Той кимна.
— Освен това половината руска електроника на онези корита не работи, пък и екипажите не са добре обучени да работят с нея.
Сигурно бяха ходили на училище заедно с Джак. Е, изглеждаше по-лесно, отколкото очаквах. Зачудих се какво да направим, за да изравним силите.
Фелипе си допи дайкирито и се огледа за сервитьорката.
— Поръчай си кафе — предупредих го.
Това явно не му хареса, обаче той не възрази и се върна към деловата част.
— Добре, вторият катер е тип „Тарантула“ — или „Стенка“ по нашата класификация. Излиза към полунощ. Голям е, трийсет и седем метра, и развива между трийсет и осем и четирийсет възела.
Това беше стражевият катер, който бях видял закотвен в пристанището. Нямах желание да го видя пак в открито море.
— Заради скоростта си той представлява сериозна опасност, а и е достатъчно голям, за да плава при всякакво време.
— Фелипе изпи утайката на дайкирито си и продължи: — Има трийсет и четири членен екипаж, но обикновено на борда са само половината. Радарът му е модерен, обаче и той не работи винаги и екипажът не е добре обучен.
— Въоръжение?
— Няколко картечници с ръчно насочване и по едно трийсетмилиметрово двуцевно скорострелно оръдие с радарно насочване на носа и кърмата.
Точно това бях видял в пристанището. Фактът, че са с радарно насочване, означаваше, че могат да те улучат в мрака даже в бурно море и мъгла. Лошо. Може би трябваше да поръчам по още едно дайкири.
Фелипе погледна Сара и я успокои:
— Не би трябвало да стрелят по съдове, които бягат от Куба.
— Обърна се към мен. — Сигурно си спомняш един международен инцидент преди двайсетина години.
Тогава съм бил на петнайсет. И изобщо не съм се интересувал от международни инциденти.
— Припомни ми.
— Група кубинци откраднали буксира „Тринайсети март“ и се опитали да избягат с него. Катер на Гуарда Фронтера ги залял с пожарни маркучи, но буксирът не спрял и граничарите го потопили, като неколкократно го блъснали. Удавили се седемдесет и двама души, сред които двайсет и три деца. Станал голям международен скандал и тогава режимът обещал да не обстрелва и изобщо да не използва сила, за да спре бягащ кораб.
— Тогава какво те безпокои?
— Безпокои ме това, че са лъжци. Може и да не дадат предупредителни изстрели, които случайно да те улучат, може и да не те вземат на таран, обаче със сигурност ще те вземат на абордаж.