Нещо като „Карибски пирати“.
— Добре, мисля, че анализирахме опасността, само че ние не сме кубински бегълци. Всъщност сме американци, „Голямата риба“ е от флотилията на турнира и ти имаш разрешение за нощен риболов.
— Ако ни засекат с радара, няма да знаят всичко това. Ще ни повикат по радиостанцията или по мегафона и ще ни наредят да спрем. Тогава може да спрем и да им позволим да се качат на борда, ако искат, или да им обясним по радиостанцията кои сме и да се надяваме, че няма да дойдат да проверяват паспортите и товара ни, за да измъкнат бакшиш от нас. Но…
— Няма да се качват на борда — уверих го аз.
Фелипе кимна.
Сара погледна кубинското си гадже и заяви:
— Няма да се оставя да ме заловят жива.
Той не знаеше какво да ѝ отговори и смотолеви:
— Може да не зависи от нас.
Сара впери очи в мен.
— Ако успея да изляза в открито море, „Мейн“ е в състояние да избяга на по-голям съд, даже да развива четирийсет възела. — Самата истина. Обаче и тримата бяхме наясно, че няма как да избягам от скорострелно оръдие с радарно насочване.
— Имаме още един проблем — осведоми ни Фелипе. — Горивото. Нарочно не сме зареждали много, за да не натежим. — Погледна ме. — По твоя заповед. Но досега винаги сме имали достатъчно, за да стигнем до Кий Уест. Днес се прибрахме към четири следобед и както обикновено се отбихме да налеем дизел, обаче беше затворено. Сигурно им е свършило горивото.
— Колко имаме?
— По-малко от хиляда и сто литра.
— Ясно… — В зависимост от вятъра и прилива или отлива Можехме да изминем четиристотин и осемдесет километра със скорост двайсет и пет възела. Разстоянието до Кий Уест беше около четиристотин, само че човек винаги трябва да предвиди петдесет процента повече, отколкото смята, че ще му е нужно, особено при плаване в открито море. — Ще стигне — все пак заявих аз, за да демонстрирам оптимизъм.
Изражението на Фелипе издаваше съмнение. Сигурно си мислеше за разстоянието до мангровото блато, вълнението, вятъра и евентуално бягството от по-бързия стражеви катер.
— Или почти — прибавих аз. — За по-малко от час ще излезем в международни води, а за около шест часа ще сме в американски води.
Той кимна, макар и двамата да знаехме, че не бива да се стига дотам бреговата охрана да ни тегли на буксир. Не само че щях да стана за срам, но и можеха да ни зададат някои неудобни въпроси. Например: „Къде сте били и какъв товар карате?“. Или: „Това на корпуса дупки от куршуми ли са?“.
А бе, не си струваше да се тормозя за това. Щяхме да сме късметлии, ако стигнехме дотам.
52
Реших, че всички наистина имаме нужда от по още едно, само настоях да е бира. Човек не може да се напие с бира.
Погледнах си часовника. Бяхме там почти от един час и въпреки че не привличахме внимание, вече трябваше да се разделим — Сара в стаята, аз в бара, за да държа под око буика. Фелипе щеше да се върне на пристанището.
Донесоха бирите ни — „Корона“ — и се чукнахме с шишетата.
— За щастливото завръщане у дома — вдигна тост Сара.
Вдигай котвата!
Фелипе извади от джоба си сгънат лист и ѝ го подаде.
— Това е картата. Не е сложно. Пътувате на запад по крайбрежното шосе и след малко повече от три километра ще видите отляво табела „Екскурзии из блатата“. От там до кея е около половин километър.
Трябваше да е близо до гъсталаците, където бях подремнал следобед.
— Някой ходи ли нощем там?
— На два пъти ходих да проверявам към единайсет. Нямаше никой.
Трябваше да призная, че Фелипе си знае работата. Или пък беше силно мотивиран кретен. Тъй де, и той като нас с Джак и Сара залагаше живота си на карта, следователно имаше интерес да си отваря очите на четири. И защо се беше писал доброволец в тази операция, зачудих се. За пари, сто процента. Или пък заради каузата. Ама и понеже не можеше да остане в Маями, докато гаджето му си рискува главата в Куба. Сара можеше да си развали мнението за него. Че даже и да му изневери.
— Как се придвижва човек на този остров? — поинтересувах се аз.
— Всички взимат колела под наем. И аз дойдох до хотела така.
— Джак на яхтата ли е в момента?
Той кимна.
— Някой трябва да остане на борда. Кубинците не са крадливи, но взимат разни неща.
Можех да пробутам тоя лаф в „Зеленият папагал“.
— Някакви проблеми с оръжието на борда?
— Още си е там. Даваме бакшиши на Гуарда Фронтера при всяко отплаване и приставане, за да стоят настрана от риболовните яхти — оплака се Фелипе.