Риболовът за мир си беше скъпо удоволствие.
— Механични проблеми?
— Нали щях да ти кажа.
Диалогът ни малко приличаше на боксов мач, което нямаше да е така, ако Сара се казваше Стив. Какви задници са мъжете!
Фелипе извади от джоба си електронна ключ-карта и я даде на Сара.
— Качи се първа. Стая триста и осемнайсет. Аз ще дойда малко по-късно. — Погледна ме. — А ти наблюдавай колата. После е твой ред да вземеш душ. Така става ли?
Всъщност не.
— Първо ще си довършим работата.
— Още какво те интересува?
— Как мина риболовът?
— Отлично. Бяхме на трето място, но днес минахме на второ.
— Честито. — Джак проявяваше свръхестествен усет при намирането на риба. — Жалко, че не може да останете още няколко дни.
Той се усмихна, после погледна ключа, който Сара беше оставила на масата. Адски му се чукаше.
Погледнах я и видях, че е… напрегната? Освен това ми се струваше, че Фелипе ни хвърля въдица. Или ни проверяваше.
— Как посрещнаха флотилията на „Пескандо Пор ла Пас“?
— На пристигането ни имаше неколцина фотографи от държавната преса. Но никой не отразява турнира. Защо?
— Безпокояхме се, че може да наредят на флотилията да напусне Куба — отговори му Сара.
Той кимна.
— Е, тогава двамата щяхте да останете на сухо. Какво щяхте да правите?
Да се чукаме до скъсване, докато не измислим как да се измъкнем.
— Щяхме да отидем пеш до Гуантанамо.
Фелипе се позамисли.
— Хипотетично е възможно, макар че вече няма значение.
Как е могла да обича човек, който използва такива адвокатски думички?!
— Джак каза ли ти, че се опасявам полицията да не ме свърже с „Голямата риба“?
Той впери очи в мене.
— Да, и се погрижихме никой от другите риболовци да не споменава пред никого, че „Голямата риба“ се е казвала „Мейн“. И помолихме всички екипажи да ни предупредят, ако някой разпитва за това.
— Добре. — Браво на Джак, че се беше сетил. Всъщност и той имаше сериозна мотивация — парите и собственото му оцеляване. Парите бяха отпаднали, ама и оцеляването стигаше. — Наясно си, че полицията в Хавана може току — що да е направила връзката и в момента да се обажда на ченгетата в Кайо Гилермо.
Фелипе нямаше какво да ми отговори, обаче ми се стори, че едва забележимо пребледнява.
— Трябва също да ти кажа, ако Джак вече не го е направил, че със Сара попаднахме във вниманието на полицията в Хавана.
Той кимна. Джак явно го беше осведомил.
— И след нашето изчезване от екскурзионната група най-вероятно ни търсят. А и буикът вече може да е обявен за издирване. Тъй че, ако има начин да ускорим отплаването, предлагам да го направим.
Фелипе отново кимна.
— Ами… пак ще погледна таблицата… но…
— На пристанището има ли обществен телефон, от който да се обадиш?
— Да…
Настъпваше моментът да се отърва от него.
— Добре, тогава веднага се върни на яхтата, разкажи всичко на Джак, после остави на рецепцията на „Мелия“ съобщение за Джонатан Милс. Това съм аз. В съобщението ми определи среща в „Сол Клуб“ по което време смяташ, че можеш да закараш „Мейн“ в мангровото блато. Гледай да е към десет. Имаш дълбокомер. Ако случайно ви е задържала полицията, използвай израза „задаваща се буря“. Междувременно колкото може по-скоро изведи яхтата от пристанището. Ако видиш полицейски коли на кея, спокойно може да приемеш, че търсят тебе. В такъв случай моментално си домъкни задника пак тук и ще се опитаме да се върнем с буика по морската магистрала. — Прибавих: — И гледай Джак също да си домъкне задника. — Инструкциите ми бяха толкова вледеняващи, че сам се уплаших.
Фелипе пребледня още повече и кимна.
— Ако не те видя или не получа съобщение от теб до двайсет минути, максимум, ще приема, че полицията те е арестувала, и със Сара ще потеглим за морската магистрала. А вие с Джак ще трябва да се държите геройски на разпита, за да ни дадете време да стигнем до вътрешността на Куба. — Вперих очи в него. — Разбра ли?
Той като че ли се беше изключил, но после ме погледна и каза:
— Може би всички трябва да се качим на яхтата още сега. Сигурно ще успея да ви вкарам без…
— Наистина не бива да имаме вземане — даване с властите, Фелипе. Има вероятност да ни издирват — и нас, и колата. — Напомних му: — Не можем да допуснем граничарите да проверят товара ни.
— Зарежете го.
— Няма да го зарежем! — отсече Сара.
Изправих се.
— Време е да вървим. Ще се видим с теб по-късно. — И прибавих: — Vaya con Dios.
Той също стана и погледите ни се срещнаха. Определено разбираше, че в Куба няма да прави секс с гаджето си, и ми се струваше, че знае защо — явно не по причините, които му бях изложил.