Фелипе дълбоко си пое дъх, погледна Сара и ме осведоми:
— Още отначало не ми допадна идеята аз да съм на яхтата, а ти да си със Сара.
— Е, всеки с уменията си.
— Казах на Карлос, че съм най-подходящ да придружа Сара в Куба и двамата с нея да открием пещерата. Както и че трябва да потърсим друга яхта, чийто капитан и екипаж са от кубински произход.
Виж, това наистина можеше да е по-добре. И сега щях да спя с Амбър в Кий Уест, блажено неподозиращ за приключението, което пропускам.
— Другия път ще опитаме както предлагаш ти — уверих го. — Сега обаче ще го направим както казвам аз. — Дали съжалявах? Донякъде.
Фелипе трябваше да даде прощалния изстрел.
— Когато се връщаме тук за парите, ще имат право да участват само хора, които знаят испански или мразят режима.
— Фелипе, това не е… — започна Сара.
Той я стрелна с поглед и я накара да млъкне.
— Както може би знаеш, заради Едуардо съм три милиона долара на минус — опитах се да го върна в действителността аз. — Затова не съм в особено добро настроение и когато се кача на яхтата, поемам командването и не желая никой да ми дава съвети за времето, стражевите катери, горивото и кога и дали да използваме оръжие. — Впих поглед в него. — Кажи ми, че разбираш. Иначе може да си останеш в Куба.
Бях го вбесил и засрамил пред гаджето му. И аз щях да се чувствам така. Само че, както бях научил от собствен опит в Афганистан, когато яйцето опре до задника, водачът на глутницата е само един. И предварително трябва да е ясно кой е той.
— Comprende?
Адски го бях вбесил. Обаче успя да се подсмихне и да отговори.
— Si, Capitan.
— Adios.
Сара също се беше изправила. Поколеба се, после набързо го прегърна и целуна, и му каза нещо на испански. Това пък ме вбеси мене, ама можеше да му е казала да се стегне и да се разкара.
— До скоро — сбогува се Фелипе и развали триъгълника, като забрави ключа на масата.
Двамата със Сара останахме един срещу друг.
— Справи се… добре — каза тя накрая.
— Знам.
— И ме избави от перспективата да… отида в стаята с него.
— Целта ми не беше такава.
— Тъкмо такава беше.
Можеше и да е била.
— Седни. Ще предупредя на рецепцията, че чакам съобщение.
Отидох на рецепцията, показах канадския си паспорт и информирах двамата рецепционисти, мъж и жена:
— Аз съм в лоби бара с една млада дама и очаквам съобщение по телефона. Моля, предайте ми го веднага щом го получите. — Поощрих ги с по десет ККВ и те ме увериха, че щели да ме намерят даже в тоалетната.
Върнах се на масата, повиках сервитьорката и уредих сметката.
— До полунощ ще сме излезли от кубински териториални води — каза Сара.
— Определено. — Замислих се за последните си дни и часове в Афганистан. Войниците, на които предстоеше да си заминат и които бяха преживели целия ад, без да подмокрят гащите, трепереха да не се случи нещо преди да се качат на самолета за дома. Тъй де, след като толкова време си надлъгвал смъртта, изпадаш в параноя и си сигурен, че тя току — що се е сетила за твоето заминаване.
— Струва ми се, че той знае — заяви Сара.
Ако беше така, имаше да висим в онова мангрово блато. И Джак щеше да цапа във водата, докато Фелипе дава пълен напред към Маями, за да изпревари бурята и кубинските оръдия. Тъй де, парите още си бяха в Камагуей, гаджето му се чукаше с капитана и полицията стягаше обръча. Фелипе с удоволствие щеше да каже „адиос“ на всичко това.
Известно време поседяхме в мълчание, докато чакахме да се появи някой от рецепционистите или Фелипе. Или полицията.
Накрая си погледнах часовника и се изправих.
— Време е да тръгваме.
— Къде?
— Ще видим.
Сара стана от масата, взехме си раниците и тръгнахме към фоайето. Проверих на рецепцията и се оказа, че току — що се е получило съобщение за мене: „Вдигаме котва. Ще се опитаме да стигнем до „Сол Клуб“ към 22:30“. Подадох бланката на Сара.
Тя я прочете и ме погледна.
— Това може да ни е последният път заедно, Мак. Колата е заключена. Хайде да се качим в стаята. — В ръката си държеше ключ — картата.
Звучеше съблазнително. И в армията имаше нещо като традиция да се опиташ да се изчукаш преди да се опиташ да не те убият. Обаче исках да се махнем от хотела.
— Някога правила ли си го на задната седалка на комби в мангрово блато?
Сара се усмихна.
— Не, но много бих искала да опитам.