— Скачай!
— Не!
Мамка му!
— Скачайте! — отново извика Фелипе. — Тръгвам си! Отплавам!
Задник. Все едно никога не са стреляли по него. „Мейн“ работеше на празен ход и течението пак почваше да ни отдалечава.
— Заден! — изкрещях аз, грабнах Сара през кръста и понечих да я вдигна на рамото си. В този момент още няколко куршума се забиха в сандъците и видях как един трасак улучва кърмата, поставяйки червена точка над надписа „Голямата риба“. Мамка му.
Дизелът не експлодира като бензина, ама… в резервоара не биваше да попадат повече запалителни куршуми.
Трябваше да се прехвърлим на борда преди да ни улучат или изоставят.
— Изправи се и се качвай на яхтата — спокойно и бавно наредих на Сара.
Тя приклекна, хвърли поглед към двата сандъка, после погледна яхтата, вече на около метър и половина от сала.
Не знам какво щеше да се случи след това — дали Сара щеше да се хвърли към „Мейн“, или Фелипе щеше да натисне напред щамбайна и да ни зареже, — но нещо ме удари по лицето и ми трябваше около секунда, докато осъзная, че от „Мейн“ са ни хвърлили въже. Хванах го и чух гласа на Джак:
— Завържи въжето!
Светкавично застанах на четири крака, прокарах го през конопеното въже, с което бяха стегнати дървените трупи, и извиках:
— Напред!
Яхтата потегли и повлече плаващия кей надалеч от брега и куршумите, все по-дълбоко в мъглата.
Джак се появи на кърмата, коленичил на пейката, и впери очи в мене.
— Добре ли си? — надвиках рева на двигателя.
— Кво ти става бе, задник?
Май беше добре.
— Улучиха ли те?
— Имам си бронежилетка.
Чудесна покупка.
Вече излизахме от мангровата гора и Фелипе поувеличи скоростта. След няколко минути бяхме в Кучешкия залив и държахме курс на запад.
Сара се надигна, седна на сала и ме прегърна през раменете. Дишаше тежко, но се държеше.
— Добре ли си?
— Нищо ми няма.
Погледнах към рубката и видях, че Фелипе ни наблюдава.
Беше време да се качим на борда, така че извиках:
— Празен ход!
— Празен ход! — предаде командата ми Джак.
Двигателят поутихна и „Мейн“ постепенно намали скоростта.
Джак затегли въжето и салът се долепи до кърмата на яхтата.
Със Сара се изправихме и Джак ѝ подаде ръка, също като при първото ѝ качване на борда — само че този път я подхванах с длани за задника и тя се изкатери, докато моят помощник-капитан я теглеше, а аз я бутах отдолу. Накрая Сара се прехвърли върху пейката.
— Добре дошла на борда! — поздрави я Джак.
Тя го прегърна, поколеба се, после хвърли поглед към мен и влезе в рубката.
С помощта на две въжета с Джак вдигнахме сандъците на борда и той ги пренесе на палубата. Подхвърлих му двете раници, покатерих се на яхтата и прерязах въжето. Фелипе натисна щамбайна и заплавахме към открито море, бързо отдалечавайки се от сала.
Сара още беше в рубката и си приказваше с гаджето си, а аз стоях навън с Джак, който ми се оплака:
— Май имам пукнато ребро.
— Куршум от калашник е в състояние да ти пукне реброто.
— Дължиш ми заплата за участие в бойни действия.
— А ти ми дължиш живота си.
— Не, ти ми дължиш своя живот, задник такъв!
— Ще се разберем.
— Какво има в сандъците? — попита той.
— Ами… в тежкия има нотариални актове за имоти на стойност един милиард долара, ама не струват и пукната пара.
— Сериозно? А в другия?
— После ще ти покажа.
— Струва ли си да си рискуваш живота?
— Да.
— Дано е така.
— Какво ще пием? — попитах аз.
— Ти кво искаш?
— Ром и кола. А бе, я зарежи колата.
Той се обърна и слезе долу.
— И пура, ако има — извиках след него.
Пльоснах си задника на десния рибарски стол и се завъртях, оглеждайки далечните брегове. Когато излезехме от залива, вече всъщност щяхме да сме в Атлантическия океан и трябваше да вземем курс на северозапад. Ако си спомнях вярно, стражевият катер клас „Жук“ патрулираше на запад покрай брега и ако се свържеха с него, щеше да обърне и да ни пресрещне.
Трийсет и седем метровият стражеви катер клас „Стенка“, който развиваше четирийсет възела, още трябваше да е на пристанището, обаче не за дълго, и също можеше да ни настигне преди да сме напуснали кубинските териториални води.
Погледнах към Фелипе и видях, че се взира в таблото — по-точно в екрана на радара. Трябваше и той да се е сетил за същото. Бих отишъл при него, за да обсъдим възможностите и стратегията си, само че двамата със Сара явно водеха напрегнат разговор. Оставих му още десет минути на руля, преди да го изхвърля и да поема командването на яхтата си.