Джак се появи с две чаши, пълни с тъмен ром, и ми подаде едната. Чукнахме се и отпихме.
Беше си свалил бронежилетката и носеше тениска с карта на Виетнам и надпис: „Когато умра, ще ида в рая, понеже вече съм бил в ада и съм се върнал“.
Вярно си беше.
— Очисти ли някого? — осведоми се той.
Кимнах.
Джак се позамисли.
— Защитени ли сме от Женевската и Хагската конвенция като участници в бойни действия?
— Боя се, че не.
— Кофти.
— Имаш ли пура?
— Да. — Той извади от джоба на дънките си пура в кедрова опаковка и ми я подаде.
Разопаковах я, отхапах върха и я запалих с неговото зипо. Самият той беше захапал цигара и аз му я запалих, после му върнах запалката.
Джак я погледна.
— Тя ми е талисман. Помогна ми да оцелея цяла година.
— Глупости.
— Всеки в ротата си имаше талисман. Главно кръстчета, както и заешки крачета, и куршуми от калашник, дето щели да те убият, ако не си ги носил със себе си. Такива неща.
— Това значи ли, че не е загинал никой от вашата рота?
— Не, загинаха доста момчета. Ама ако имаш талисман, си мислиш, че няма да те убият.
— Ясно. Е, благодаря, че ми го даде назаем.
— Резултатът е налице.
— Явно. — Изпих половината ром на една глътка.
— Какво стана с парите?
— Дълга история.
— Имам време.
— Ще ги вземем другия път.
Той се засмя.
Изправих се.
— Виж, ако се върнем, яхтата си е моя и вече нямам заем. Ще я продадем и ще си поделим парите.
— Добре. Значи ми дължиш половин милион за пътуването, половин милион за участие в бойни действия, четиристотин бона за глока и, да речем, още половин милионче, задето ти спасих задника. Колко струва яхтата?
— Ще се разберем. Ей, успя ли да се наебеш в Хавана?
— Десет минути след като се разделихме с тебе. А ти успя ли да се наебеш в Хавана? Или… — Той кимна към рубката. — Или те преебаха?
Не бях сигурен.
— Добре, остани тук и се оглеждай за неприятелски кораби.
Оставих рома в поставката за чаши и влязох в рубката, където облеченият с бронежилетка Фелипе седеше на руля. Забелязах, че предното стъкло е пробито на две места вляво от главата му.
Сара стоеше изправена. Двамата се спогледахме и си помислих, че ще слезе долу, обаче тя остана.
— Добре се справи — казах на Фелипе, като имах предвид, че не се е справил отлично. „Всъщност малко ти треперят гащите, амиго“.
Той продължи да се взира напред и кимна.
Надвесих се над екрана на радара. В залива нямаше други съдове. Като начало, добре. Виждаха се околните брегове, но не и откритото море — нямаше и да го видим, докато не напуснехме архипелага от островчета на запад от Кайо Гилермо. Чак тогава щеше да стане ясно дали два катера не се движат по пресичащ курс.
Фелипе явно схващаше обстановката.
— Може да минем през съседния залив, Буена Виста — така архипелагът ще остане между нас и океана още около сто и петдесет километра. После ще заобиколим Пунта Горда и ще излезем в открито море.
— Имаме ли навигационна карта?
— Имам. Освен това имаме радара, дълбокомера и джипиеса.
Животът на ръба е низ от решения на живот и смърт. Летците, морските капитани, бойните командири, водолазите, скайдайвърите, алпинистите и други поемащи рискове откачалки го знаят и го приемат като предизвикателство. Лошото решение може да ти се размине, ама не и лошата грешка.
— Какво ще кажеш? — попита Фелипе.
— Не искам да ме приклещят между островите. Искам да съм в открито море.
— Но…
— Свободен си. Моля, напусни рубката.
Той ме стрелна с поглед, после се изправи и слезе долу. Сигурно му се пикаеше.
Седнах на капитанското място и проверих датчиците и уредите, включително горивото, след това насочих вниманието си към екрана на радара и взех курс, който след петнайсетина минути щеше да ни изведе в Атлантическия океан.
В залива имаше вълнение, което означаваше, че в океана ще е още по-зле. Дръпнах от пурата.
— Уплаших се до смърт — призна Сара.
— Всъщност се справи добре.
— Джак е много смел.
А Фелипе е… Нейсе, нали съм великодушен. Малцина издържат мъжки бойното си кръщение. С времето е по-лесно и един ден престава да ти дреме.
— Защо не слезеш долу да си починеш? — предложих.
Тя погледна към стълбището, по което беше изчезнал Фелипе, и ме попита:
— Каза ли на Джак какво има в сандъка?
— Не.
— Ще му покажа.
— Добре.
Сара излезе на палубата и извади от джоба си ключ.