— Уебсайт?
— Нямам.
Е, в Южна Флорида и из цяла Америка живееха хиляди кубинци, които участваха в някоя от техните антиправителствени организации. В Маями направо беше като малка промишленост, обаче се смаляваше, понеже по-младите емигранти изгубваха интерес към кръстоносния поход. Третото поколение не помнеше някогашна Куба и нямаше личен опит с комунистическия режим, за да разбира напълно омразата, в която се бяха вкопчили бащите и дедите им. А и ЦРУ вече не финансираше тези организации като преди. Може би тъкмо затова на Едуардо и неговите амигос им трябваха въпросните шейсет милиона долара.
— В личния си живот подкрепям Едуардо и неговите приятели, но публично не проявявам интерес към изгнаническите дела — поясни Сара.
— Значи няма да ви арестуват още щом слезете от самолета в Хавана, така ли?
— Надявам се. Мнозина са като мен и не се афишират, за да могат да пътуват до Куба.
— Били ли сте там?
— Веднъж. Миналата година. А вие?
— Не съм имал това удоволствие.
— Надявам се, че ще ми доставите удоволствието да ви покажа Хавана.
При други обстоятелства щях да отговоря: „Разбира се“, обаче сега премълчах.
— Владея перфектно кубинската версия на испански и ако съм облечена в дрехи, купени там, мога да мина за местна — осведоми ме тя.
Не бях съвсем сигурен в последното.
— Вие знаете ли испански? — попита ме Сара.
— Не.
— Е, това не е важно.
Важното беше, че се очертаваше двамата с нея да заминем заедно на секретна операция и че това е инструктажът.
— Струва ми се, че избързваме — казах аз.
— Ами тогава ме настигнете. Аз съм в Хавана. А вие?
Ставаше малко нахална.
— Да се върнем в Маями. Още кой знае за това?
— Неколцина наши приятели, но всеки от тях знае само толкова, колкото му е нужно — отговори Едуардо. — И само един — двама знаят вашето име.
— Надявам се, че кубинската тайна полиция не е сред тях.
— Ще ви излъжа, ако заявя, че няма вероятност за изтичане на информация — призна той. — Но имаме добър опит от миналото и нашите приятели от американското разузнаване ни уверяват, че в организацията ни няма внедрени агенти на кубинската тайна полиция. А що се отнася до информаторите в собствените ни редици, винаги сме разкривали тези предатели и те вече не са сред нас.
Не поисках да ми разясни думите „вече не са сред нас“. Но го попитах:
— Ами всички тези хиляди нови бежанци от Куба?
— Нямаме почти нищо общо с тях. Помагаме им, особено ако имаме роднински връзки, но не можем да им имаме никакво доверие, затова ги държим на разстояние. — И прибави: — Повечето от тях също мразят режима, но по други причини. Моята цел е да се завърна в свободна Куба. Тяхната цел е да се махнат оттам. И да си намерят работа в Америка. — След което обобщи: — За съжаление тези хора не са се трудили честно нито ден през живота си.
— Ще се трудят, когато „Старбъкс“ стигне до Куба.
Без да обърне внимание на думите ми, възрастният кубинец ме осведоми:
— Всички в Куба работят за държавата и получават еднакво възнаграждение — двайсет долара месечно. Робска заплата. Няма инициативност. Това е комунизмът.
Имало беше месеци, когато и двайсет долара ми бяха изглеждали добра печалба. Това е капитализмът.
— Хората гладуват — продължи Едуардо.
— Много съжалявам. Но да се върнем на въпроса за безопасността и вероятността успехът на тази… операция да бъде застрашен…
— Разсъждавате като военен — прекъсна ме той. — Това е добре.
— Аха. И…
— Винаги има вероятност да бъдем предадени. Няма да ви лъжа. Губили сме хора в Куба.
Спомних си батальонния щабен бункер, в който някакъв полковник ми казва: „Няма да те лъжа, Мак. Ще е напечено“.
Погледнах към рубката и видях, че Джак още е там. Пушеше. От каюткомпанията долу премигваше светлината на телевизора. Може би Карлос гледаше повторение на „Аз обичам Луси“.
Това май беше моментът да обявя, че романтичният круиз е приключил.
— Ще ви разбера, ако не искате да дойдете с мен в Хавана — пое щафетата Сара. — Има елемент на опасност и парите може би не са достатъчен стимул. За мен обаче въпросът е личен, тъй че ще замина.
— Какво толкова лично има в шейсет милиона долара?
— Парите ще бъдат върнати на истинските им собственици — включително на моето семейство. Част от тях ще отидат за нашата кауза. И ще платим на вас, естествено. — И прибави:
— Карлос ни каза, че сте искали пет милиона. Ще приемете ли три?
— Хайде да обсъдим елемента на опасност.