— Вземи му пушкалото и го заведи долу — казах на Джак.
Фелипе отстъпи заднишком и слезе няколко стъпала надолу.
— Останете на място!
Джак се направи, че не го е чул, и протегна ръка.
— Дай го.
Фелипе осъзна, че откачалките имат числено превъзходство, но преди да се оттегли, посъветва екипажа ми:
— Поискайте да ви обясни какво прави. И го накарайте да се откаже. Иначе всички сме мъртви.
И бездруго бяхме мъртви. Щом го проумееш, остава само един ход, атаката, с която или ще се спасиш, или ще загинеш геройски. Сара беше казала, че по-скоро ще умре, отколкото да се остави да я заловят, и аз се хващах за нейните думи.
Фелипе се оттегли долу, все още въоръжен, но не и опасен. Засега.
Джак предложи да го последва и да го разоръжи, обаче аз отговорих:
— Само го дръж под око. Ще имаме нужда от него, ако влезем в престрелка.
Сара нямаше какво да прибави, но пък проявяваше изключителен интерес към въпроса какво толкова правя, че ще погубя всички ни.
Посочих екрана на радара.
— По-бързият катер, клас „Стенка“, е въоръжен с оръдия и скоро ще ни пресрещне, ако държим северен курс под ъгъл спрямо него. Ако обаче се движим в противоположната на неговата посока, ще има доста да ни гони.
Тя кимна и чак тогава забеляза втория сигнал, който се приближаваше право към нас.
— Какво е това?
— Това е жукът — по-малкият катер, който развива същата скорост като нас. — Щях да добавя, че на борда му има само картечници, което нямаше да прозвучи много успокоително, затова поясних: — Колкото сме по-близо до жука, толкова е по-малка вероятността другият катер да открие огън с оръдията си.
Сара отново кимна, но съвсем правилно отбеляза:
— Само че жукът ще открие огън по нас.
— И ние ще му отговорим.
Тя нямаше какво да каже, обаче Джак прибави:
— Както те, така и ние ще се движим и стреляме от нестабилна повърхност.
Сара го разбра и пак кимна.
— Това е нещо като престрелка с коли по разбит път — продължих аз. — Приближаваме се един към друг, така че няма да продължи много, а когато се разминем в нощта, те ще трябва да обърнат, за да ни преследват, и при обръщането ще изгубят скорост, докато ние пак ще се движим с двайсет и пет възела. — Стига, разбира се, двуцевните им картечници да не ни избиеха до крак.
Тя кимна, обаче не каза нищо.
Погледнах екрана на радара и установих, че сме на пет морски мили от големия стражеви катер, който ни преследваше, обаче не се беше приближил много и това ми подсказа, че сигурно не може да развие максималната си скорост или изчаква да види дали ще направя някакъв друг шантав ход.
Жукът се носеше срещу мене на пълен ход, въпреки че плаваше срещу вятъра и вълните и може би не развиваше двайсет и пет възела. Във всеки случай се приближавахме един към друг с четирийсетина възела и щяхме да се разминем след около пет минути.
— Какво е положението с боеприпасите за автомата? — попитах Джак.
— Имам десет празни пълнителя, които трябва да се заредят.
— Виж дали ще успееш да го направиш за три минути. И заеми позиция за стрелба през предния люк.
Той се спусна долу и аз се обърнах към Сара.
— Слез долу, вземи една бронежилетка и ми я донеси. — Подадох ѝ пистолета си. — Донеси и пълнители за глока.
Тя кимна и последва Джак.
„Мейн“ нямаше ветромер и не можех да измеря скоростта и посоката на вятъра, но предполагах, че е около двайсет възела и още духа на запад. Вълните достигаха около метър и осемдесет и не заливаха носа. Той обаче се издигаше с всяка вълна и Джак щеше да може да стреля само при спускането му надолу. Добре че и жукът имаше същия проблем с монтираната на предната му палуба двуцевна картечница.
Погледнах радарния екран и видях, че жукът е на около три морски мили и продължава право към нас. Опитваха се да ни накарат да променим курса, каквато беше и моята игра — или по-скоро смятаха, че съм приел провала си и ще се предам. Ако си мислеха така обаче, разсъждаваха прекалено рационално.
Видях, че люкът на носа се отваря, и очаквах да се покаже Джак със своя АР–15, но вместо това се появиха главата и раменете на Фелипе. Държеше автоматична пушка, заредена с едри сачми. Това можеше и да е най-лошото и неточно оръжие в такава ситуация, но пак беше за предпочитане пред деветмилиметров револвер. А пред „Отче наш“ — още повече.
Фелипе ме погледна и ми направи знак с палци нагоре. Явно беше стигнал до единственото възможно заключение. Или пък бяха поприказвали със Сара и тя го беше накарала да се стегне. Знаех, че е стъпил върху нещо в долното помещение, и се надявах това да не са раменете на моя помощник-капитан. Ама пък къде се губеше Джак?