Погледнах радара. Бяхме на две морски мили от жука. Не го виждах в мрачното и бурно море, нито пък той можеше да ме види, но благодарение на техниката и двете страни знаеха, че при този курс ще се сблъскаме. След една — две минути щяхме да се върнем към нещо по-примитивно — куршуми и смелост.
Пак погледнах радара и установих, че стенката още е на пет морски мили зад нас. Капитанът не можеше да обърне трийсет и седем метровия си катер толкова бързо, колкото можех аз — знаейки, че е по-бърз от плячката си, той явно чакаше да види накъде ще завия и после, когато ме настигнеше, можеше да открие огън с радарно насочваните си оръдия, без да рискува да улучи жука. Или пък също като капитана на по-малкия катер си мислеше, че ще развея бялото знаме. Тъй де, иначе защо ще плавам право към жука?
Джак се качи в рубката; носеше брезентова торба със заредени пълнители и автомата си.
— Отивам на кулата! — надвика вятъра и бурните вълни той.
Имаше предвид кулата за далечно откриване на риба, която беше висока два и половина метра над покрива на рубката и около шест над водата.
Тази идея не ми допадна много, понеже кулата се клатеше на двете страни под ъгъл от двайсетина градуса, обаче там нямаше да има проблем с издигането и спускането на носа. Никога нямаше да наредя на свой подчинен да направи такова нещо, но преди да се сетя за причина Джак да не се превръща в най-лесната мишена на яхтата, той излезе на палубата и се закатери по страничните стъпала към кулата.
— Късмет!
Сара се качи в рубката — беше си облякла бронежилетка и носеше втора за мен. Сложих си я и посочих предното стъкло, което се състоеше от три прозореца в отделни рамки.
— Отключи левия прозорец и когато ти кажа, го натисни навън. Той ще изщрака и ще остане отворен. После застани на стълбището и се прицели към прозореца.
Тя кимна, отключи прозореца над стълбището и измъкна глока от пояса си.
— Недей да стреляш, когато носът почне да се издига. — Щях да прибавя: „Може да улучиш Фелипе“, обаче реших, че е достатъчно интелигентна да се сети и сама, тъй че защо да го споменавам?
Погледнах пак радара. Сигналът, който показваше местоположението на жука, беше на около петстотин метра точно пред нас. Фелипе се подаваше от люка и опрял лакти върху предната палуба, се целеше с пушката право напред. Джак вече трябваше да е на кулата, а Сара стоеше до мене с глока в ръка и с резервни пълнители в джобовете си и чакаше команда да открие огън. Аз бях на руля.
Капитанът на жука явно осъзна, че нямам намерение да предам кораба и екипажа си, понеже видях двойния проблясък на двуцевната му картечница, последван от зеления пунктир на трасаци. Те прелетяха високо, тъй като носът му се издигаше, обаче картечарят поправи мерника си и следващият откос попадна във водата на стотина метра пред „Мейн“.
Трасаците издадоха местоположението на стражевия катер и чух, че Джак дава бърза серия единични изстрели от високата си огнева позиция.
Фелипе не можеше да види почти нищо от люлеещия се нос, но все пак беше видял трасиращите куршуми и при следващото спускане изстреля всичките си пет патрона. Когато носът отново почна да се издига, той презареди и зачака следващата възможност.
Джак продължаваше да гърми от кулата, като че ли виждаше целта, и от тази височина може наистина да я виждаше, обаче аз не различавах жука и погледнах екрана на радара. Сигналът беше толкова близо, че вече трябваше да съм забелязал катера. Вторачих се през бруленото от дъжда предно стъкло и го зърнах — черен силует на черния хоризонт. Приближаваше се бързо.
— Огън! — извиках на Сара.
Тя светкавично се хвърли към прозореца, натисна го навън и вдигна глока с две ръце, както я бях учил. Вятърът и дъждът нахлуха през отвореното стъкло и когато носът се спусна, Сара изстреля и деветте патрона за няколко секунди, само че вместо да приклекне под прозореца и да презареди, впери поглед в носещия се към нас катер.
— Копелета!
— Клякай долу!
Видях, че Фелипе не е пострадал от вражеския огън — нито пък от приятелски — и продължава да стреля по жука. Забелязах също, че оттам не отговарят, и за това можеше да има само една причина — картечарят им да е бил улучен. След миг чух Джак да крещи с цяло гърло:
— Ударих го! Ударих го тоя задник!
Двуцевната картечница трябваше да е защитена с броня, но високата огнева позиция на моя помощник — капитан му осигуряваше безценно предимство. Само че на жука не страдаха от недостиг на картечари и когато се приближихме на стотина метра от него, картечницата отново откри огън, макар че носът им се издигаше и трасаците отлетяха нависоко. Картечарят не коригира мерника си и когато носът на катера почна да се спуска, в рубката изведнъж заехтя звън на разбито стъкло и трясък на куршуми, забиващи се в твърди повърхности.