Сара изпищя и залегна на стълбището, но май не я бяха улучили. За миг зърнах Фелипе, който продължаваше да стреля. Сара седна на горното стъпало, зареди нов пълнител в глока, изправи се и го изпразни срещу извисяващия се пред нас катер.
Следващият откос трасаци мина високо, не заради издигащия се нос на жука, а защото картечарят се целеше натам — сигурно беше забелязал Джак на кулата.
Движехме се право един срещу друг и до десетина секунди щяхме да се сблъскаме. Знаех, че няма да променя курса, понеже „Мейн“ и всички на борда му и бездруго бяхме мъртви. Курса щеше да промени противникът и аз само трябваше да изчакам, за да видя дали ще завие наляво, или надясно.
Вече бяхме на петдесет метра един от друг и виждах прозорците на мостика, където капитанът или лично стоеше на руля, или даваше нареждания на рулевия. Лесна мишена, стига да имах автомат. Само че нямах, а не чувах и автомата на Джак. Затова пък чух, че двуцевната картечница открива огън, но „Мейн“ се намираше толкова близо до жука и предната му палуба се издигаше толкова високо, че картечарят трябваше да се цели максимално надолу. Трасаците изсвириха над рубката и се забиха в задната палуба. И това беше последният му откос срещу мене, понеже стражевият катер рязко зави наляво, за да избегне сблъсъка. Зърнах картечницата — картечарят я завърташе надясно към нас, обаче аз се движех прекалено бързо покрай десния борд на двайсет и пет метровия съд. Минах толкова близо до него, че видях неколцина мъже на палубата му.
Когато стигнах до кърмата му, рязко завих надясно, навлязох в килватерната му струя и тя подхвърли „Мейн“ във въздуха. Паднахме обратно така, все едно се блъскаме в тухлена стена, и корпусът бясно се разлюля. Задният картечар или не беше на поста си, или не разбираше какво става, или пък всичко се случваше прекалено бързо, за да реагира. Жукът продължаваше да завива наляво и кърмата му се завърташе надясно от мене.
„Мейн“ беше по-маневрен от по-големия съд и аз дадох рязко наляво, така че кърмата ми застана успоредно на средната му част. Двете му картечници можеха да се въртят само на сто и осемдесет градуса и яхтата се намираше в сляпа за тях зона, широка петнайсетина метра. Озъртайки се през рамо, аз се опитвах да запазя перпендикулярната си позиция спрямо корпуса му, докато той продължаваше да завива наляво. За въоръжения с калашници екипаж на жука обаче нямаше сляпа зона и зърнах проблясъци на предната и задната палуба, но трасаците не ни улучиха, тъй като прииждащите вълни бяха започнали да се разбиват в десния борд на стражевия катер. Капитанът му промени курса, за да ориентира кърмата си така, че задният картечар да може да ме обстрелва, но и аз компенсирах, за да не го допусна — нещо като куче, което си гони опашката, само че опашката, тоест аз, бързо се отдалечаваше от зъбите му.
Накрая той се отказа от опитите си да ме надхитри и рязко обърна подире ми, докато аз се насочвах по северен курс към международни води. Дотам оставаха петнайсетина километра — около двайсет минути, ако поддържах скорост двайсет и пет възела.
В мрака вече не виждах жука, обаче капитанът му беше изгубил време с маневрите си и радарът ми показваше, че е на петстотин метра зад мене. На такова разстояние щеше и да си остане, ако и двамата поддържахме максимална скорост. Само че в тази буря големият жук щеше по-лесно да пори вълните. Ако видех, че ме настига, можех да продължа на зигзаг, все едно бягам от огромен и бърз алигатор, и тъй като катерът не беше маневрен като моята яхта, това щеше да го забави повече, отколкото мене. Тая тактика действа с алигаторите.
Явно го бях ядосал и той реши да открие огън, но от петстотин метра разстояние в тъмното бурно море трасаците се разхвърчаваха във всички посоки и повечето падаха във водата зад мене.
Погледнах датчика на горивото и установих, че сме изхабили известно количество дизел, но пак щяхме да стигнем до Кий Уест. В краен случай можех да се насоча и към някое от по-близките островчета, например Кий Ларго или даже бахамския остров Андрос. Засега не се налагаше да взема това решение, а можеше и изобщо да не се наложи. Бях тръгнал от Кий Уест и исках да се върна там. Още не бяхме извън опасност, но вече виждах светлина в тунела.
После обаче видях още нещо. Бях настроил радара на малък радиус около жука и сега върнах обичайния периметър от двайсет километра, за да определя местоположението на стенката. В бурното море имаше само един сигнал, на осем морски мили източно от мен, и се движеше по пресичащ курс, така че трябваше да е по- големият стражеви катер. Мамка му!