Екипажът ми разбра пред каква дилема съм изправен. А един капитан не може да иска нищо повече. Включих радиостанцията, която още беше на канал 16, обаче кубинските катери мълчаха. По принцип нямаше и какво да ми кажат — нито пък на когото и да било друг, слушащ тоя канал.
Подадох микрофона на Фелипе.
— Предай сигнал за бедствие, съобщи местоположението, курса и скоростта ни, после повтори на испански за ония кубински амигос, дето са зад нас. — И прибавих: — Кажи, че ни преследват кубински стражеви катери.
Той взе микрофона и попита:
— Сегашният ни курс ли?
— Не. Ще вземем курс… на триста градуса. — Завъртях руля наляво и се насочих на северозапад към Флоридския пролив. Така щяхме да сме малко по-близо до кубинския бряг и да останем в кубински териториални води по-дълго, отколкото ми се щеше. Обаче това беше най-прекият път към дома.
Фелипе почна да предава, първо на английски, после на испански. Английският е международният морски език, но исках Гуарда Фронтера със сигурност да разберат, че ги издаваме. Даже да не успеехме, така нямаше да могат да се оправдаят с „но компренде“. Ако се поставех на тяхно място обаче, те имаха законно право да преследват и обстрелват яхта, пълна с убийци.
Междувременно двата катера коригираха курсовете си в отговор на моята маневра. Жукът малко беше скъсил дистанцията и ако не грешах в сметките, щяхме да влезем в огневия му обсег след петнайсетина — двайсет минути. Вече не можехме да направим нищо друго, освен да държим този курс и да се надяваме, че граничарите са получили заповед да прекратят преследването. Тъй де, режимът нямаше нужда от международен инцидент в открито море. Вярно, ние вече не бяхме невинни туристи, а издирвани убийци, ама пък копелетата в Хавана трябваше да решат как да се справят с проблема в един през нощта — с военна сила или по дипломатически път. Дано преживяваха също толкова гадна нощ, колкото и аз.
Включих чартплотера за пръв път и отворих картата чак до Кий Уест, който се намираше на триста и петдесет километра. Коригирах курса си и оставих яхтата на автопилот, който щеше да продължи да го коригира с оглед на дрейфа вследствие от времето и теченията.
Духаше попътен вятър и се отдалечавахме от бурята, която сигурно все още се насочваше на северозапад. „Мейн“ се движеше с максималната си скорост двайсет и пет възела.
Часовникът на чартплотера показваше 1:57. Трябваше да съм в Кий Уест към десет — единайсет и да стигна в „Зеленият папагал“ навреме за обяд. Ако изобщо на някого му се ядеше.
Единственият проблем на този план бяха двата кубински стражеви катера, които сигурно още искаха да ни пратят по дяволите.
Погледнах екрана на радара. Жукът продължаваше да скъсява разстоянието помежду ни, но щеше да му се наложи да ни гони почти до Флорида, за да влезем в обсега на картечниците му. Можеше и да го направи. Хич не ми се щеше пак да го атакувам. Господ ти праща само едно чудо, за да си спасиш задника. Следващото е изцяло в твои ръце.
Истинският проблем си оставаше стенката. Движеше се с четирийсет и пет възела и аз го бях видял на пристанището — гадно копеле, цялото в щръкнали картечници, с предна и задна оръдейна кула. Представях си го как пори вълните и капитанът се взира в радара и наблюдава скъсяващата се дистанция между нас.
Отново погледнах чартплотера. Вече бях прекалено на запад, за да поема към остров Андрос. Трябваше да го направя още след престрелката с жука. Вече нямах друг избор, освен да продължавам към Флорида, най- близката суша — ако не се броеше Куба.
Бяхме навлезли в международни води преди петнайсетина минути и както подозирах, катерите на Гуарда Фронтера също бяха пресекли тази граница, без да им мигне окото. Преследваха ни и международните води не означаваха нищо друго, освен че всеки може да плава в тях, без да иска разрешение. Териториалните води на Съединените щати започваха на дванайсет морски мили от Флоридските острови и както и да го пресмятах, не ми се виждаше вероятно да стигнем до тях преди големият стражеви катер да ни настигне.
Джак влезе в рубката.
— Как е положението?
— Екстра. На каква радиочестота човек може да си поръча молитва?
Той погледна екрана на радара.
— Май ще ти трябва по-висока честота.
— Аха.
— Приготвил ли си още някой трик?
— Мисля по въпроса. Какво става долу?
— Сара е в лявата каюта, май кърти. Фелипе е нападнал запасите ни от ром в камбуза.
— Заслужи си го.
— Ти искаш ли?
— Не. Ама ти си пийни.