— Проблемът е тъкмо затоплянето на отношенията. Доколкото ни е известно, обмисляният договор между Съединените щати и Куба ще разглежда и въпроса за обезщетяването на американската собственост, конфискувана от режима на Кастро. Днес тя възлиза на милиарди. Но в замяна кубинското правителство настоява САЩ да признаят за законна извършената национализация на частната собственост и парите на кубинските граждани. Тъй че американците ще могат законно да си върнат изгубеното, а кубинците няма да получат нищо.
„Е, все някой трябва да бъде преебан — помислих си. — Това е изкуството на сделката“.
— Когато задвижи процедурата по обезщетяването, тази американска банка може неволно да разкрие на кубинското правителство, че някогашните ѝ вложители в Хавана, и кубинци, и американци, все още имат активи в Куба — продължи Сара. — Ние обсъдихме този проблем, посъветвахме се с юристи и стигнахме до заключението, че трябва да вземем парите преди да бъде повдигнат въпросът за тях при преговорите.
Спокойно можех да си го представя. Никой не знаеше какво ще се случи, когато двете държави започнат да преговарят след половин век мълчание. Бях сигурен, че ще мине още половин век, докато се реши кой какво е притежавал, кой ще получи обезщетение и кой ще бъде преебан. Ако парите бяха мои — а три милиона от тях можеха и да станат, — веднага щях да отида да си ги взема.
— Със затоплянето на отношенията идва туризмът — прибави Едуардо. — Страната вече разглеждат хиляди канадци, европейци и други, които нямат ограничения да влизат в Куба. Пътуването пеш и къмпингуването стават все по-популярни. И когато заприиждат десетки хиляди американци… е, някой от тях може случайно да се натъкне на скрития вход на пещерата.
И така щеше да си плати екскурзията. Предполагах, че това спокойно може да се случи, нищо че имало двайсет хиляди пещери.
— По-рано някой опитвал ли се е да вземе тези пари? — полюбопитствах.
— Единствено Сара знае къде е пещерата — отвърна Едуардо.
Погледнах я.
— По-късно ще ви обясня — каза тя.
— Добре… но има ли кой да ви помогне, когато отидете в Куба?
— Има кой да ни помогне.
Не бях сигурен дали с това „ни“ има предвид и мене, но тя прекъсна размислите ми.
— Да продължим нататък.
Това явно беше знак за Едуардо, който се изправи.
— Ще ви оставя да обсъдите пътуването си до Хавана.
Явно предполагаше, че съм решил да тръгна. Аз пък предполагах, че той остава — не искаше да свърши до стената пред наказателния взвод. И аз не исках.
Едуардо взе неотворената бутилка „Рон Каней“ и слезе при Карлос, който още гледаше телевизия.
Погледнах към рубката и видях, че Джак седи на капитанското място, чете списание и похапва снакс. Дано хвърляше по едно око и на радара. Със сигурност се чудеше дали след няколко седмици ще е с половин милион по-богат или мъртъв.
Обърнах се към Сара, която ме наблюдаваше. Хубавица. И интелигентна. И смела. Такава беше преценката ми.
— Изглеждате замислен, Мак. Може ли да ви наричам Мак?
— Разбира се.
— Знам, че всичко това ви идва много и трябва да го премислите.
— Аха.
— Когато приключим тук, ще можете да вземете информирано решение.
— Или да оправдая взимането на глупаво решение.
Тя се усмихна, изправи се и напълни чашите ни с кока-кола.
— Ром?
— Не, мерси, карам яхта.
Сара ми подаде чашата и я чукна със своята.
— Благодаря, че се съгласихте да ме изслушате.
— Тази вечер яхтата е ваша.
Тя седна на освободения от Едуардо рибарски стол и го завъртя към мен, смукна от пурата си и я хвърли в морето. После кръстоса крака.
— Сега ще се прехвърлим в Хавана. Или предпочитате да се приберете вкъщи?
Пиеше ми се, обаче отговорих:
— Продължавам да ви слушам. Но си запазвам правото да ви прекъсна по всяко време.
— Съгласна.
Джими Бъфет пееше за бягството от реалността в баровете на Кий Уест. Което може и да не беше най- лошата ми перспектива.
9
Сара зарея поглед в морето към Куба, после се обърна към мен и започна:
— По това време миналата година за пръв път чухме за нормализирането на отношенията и аз заминах за Куба. Както знаете, Държавният департамент не позволява на американски граждани да пътуват там с цел туризъм. Обаче издава разрешения за групови посещения с културни, учебни и артистични цели и аз се възползвах от тази възможност.