— Аз съм най-подходяща за това — прибави Сара.
— Сигурен съм. — Така или иначе, опитах се да си представя петдесет и пет годишна иманярска карта с подробни напътствия за откриването на пещера в някаква провинция. Е, бях прекарал половината от времето в Кандахар в търсене на врагове в пещери. Всички искаха да открият Осама бен Ладен. Ама все оставахме с празни ръце. Оказа се, че оня гад бил в Пакистан. В Куба можеше да се повтори същото и с парите. Каква ирония, а? — Добре, та значи картата е у вас. А ако ви спрат на митницата или полицията ви провери на улицата…
— Прерисувах картата и я промених. Освен това отгоре написах „Страхотен преход в планината Камагуей“. — И добави:
— И вече е на английски.
Умница.
— Надявам се, че нищо не е изгубено в превода.
— Не се безпокойте. С тази част няма да имаме проблеми.
— И добави: — Дядо ще ме води.
Нали беше умрял?
— Добре, бива ме с пещерите. И с ориентирането. И с преходите. — И с ония, дето се опитват да ме убият, докато правя всичко това.
— Така си и мислех. Това като съгласие ли да го приема?
— Като теоретично и съвсем условно „може би“. Какво ще се случи, когато се отделим от групата и кубинският екскурзовод уведоми полицията?
— Няма значение. Просто ще изчезнем и няма да се върнем в Хавана. Отиваме в пещерата, след това на вашата яхта в Кайо Гилермо. После в Кий Уест, с шейсет милиона долара на борда.
— Мъчнотията е в подробностите.
— Винаги е така.
Смукнах за последен път от пурата и я пуснах през борда, после се зазяпах към Хавана. Беше наблизо, да, и имаше пури. А бягството от йейлската група щеше да е много по-лесно, отколкото да избегнем залавянето от полицията и военните, щом ги информираха за нашето изчезване. Освен това стоеше проблемът с пренасянето на шейсетте милиона долара — а сигурно и злато и бижута, които са по-тежки от хартията — до Кайо Гилермо и след това на „Мейн“. Но това бяха мъчните подробности, които щяхме да решим или узнаем в Куба. Военните обичат да имат подробни планове за всичко, но всички знаят, че и най-добрите бойни планове отиват на кино, щом бъде даден първият изстрел. Тогава положението спасяват импровизирането, инстинктът и инициативността. Не е излишен и малко късмет.
— Йейлската учебна екскурзия в Куба започва на двайсет и втори октомври — продължи Сара. — Записала съм се в групата. Вие също. Предполагам, че паспортът ви е наред, но не сте подали документи за виза.
— Дал ли съм депозит?
— Да. С паричен превод. Трябва да доплатите разликата.
— Идва ми наум думата „самонадеяност“.
— Да го наречем „оптимизъм“.
— А ако откажа?
— Ще замина без вас.
— Как ще изнесете парите от страната без моята яхта?
— Има и други начини. Установих го предишния път, когато бях в Куба.
— Значи нямате нужда от мене.
— Освен това установих, че тези начини не са за предпочитане. „Пескандо Пор ла Пас“ е най-добрият. — И поясни: — Прикритието е идеално и ако успеем да пренесем парите на „Мейн“… да речем в кашони от провизии, няма нужда да прибягваме до други начини, които може да са опасни.
Цялата идея беше опасна, обаче се въздържах да го спомена.
— А и връщането до Кий Уест с останалите участници в турнира ще ни избави от евентуални проблеми с бреговата охрана и митницата.
Аха. Щеше да е жалко да стигнем чак до там и накрая да ни конфискуват шейсетте милиона на пристанището. С всяка изтекла минута изглеждаше все по-лесно — или поне така си мислеше Сара. Каква ирония, че тя беше откровена с мен, но не и със самата себе си!
— Групи от Йейл пътуват до Куба два — три пъти годишно — продължи тирадата си Сара. — Мога да се включа и в друга учебна екскурзия. Но това пътуване случайно съвпада с риболовния турнир… истински дар божи. А вие и вашата яхта сте последният елемент от плана — прибави тя.
Е, това вече намирисваше на натиск. Биваше си я да убеждава. Можеше да ми продаде яхта и да ме убеди, че е дар божи. Ама не бях сигурен, че ще рискувам живота си за нея или заради парите. А и тя не споменаваше за един друг елемент от плана, затова я попитах:
— Ако приема, как ще пътуваме?
— С чартърен полет от Маями до хаванското летище „Хосе Марти“ с групата от Йейл и още няколко групи. Йейлската група има резервация в добър чуждестранен хотел в Хавана.
Всъщност я питах друго.
— Като… приятели ли ще пътуваме?
Сара почти се засрами, но се окопити.
— Изобщо няма да се познаваме преди да се срещнем в групата. — После прибави за яснота: — Ще спим в отделни стаи.