Ама ей, може и по-зле да е. Тука е рай. По-добре е от два мандата в Преебистан. По-добре е от Мейн, дето на човек задникът му се вкочанява от студ. И определено е по-добре от Уолстрийт 23, където работих цяла година, след като завърших колежа „Боудън“. Ако бях останал в „Хамлин Екуитис“, инвестиционната компания, досега да съм умрял от скука.
Вместо това бях капитан на „Мейн“ и бивш капитан от пехотата с петдесет процента инвалидност и четвърт милион долара заем за яхтата. Петдесетте процента инвалидност са за пред данъчните и иначе нямам физически проблеми, освен с чистенето вкъщи. Банковият заем е сто процента досада.
Но когато съм в морето, особено нощем, съм свободен. Сам съм си капитан на съдбата.
И тъкмо затова се съгласих да се срещна с Карлос Кубинеца, който не се интересуваше от риболов. Поне това успях да разбера от краткия ни телефонен разговор. И нямаше да съм първият морски капитан, който се забърква с тия хора.
Е, щях да го изслушам и да видя дали ще мога да взема интелигентно решение — като решението ми да напусна Уолстрийт и да постъпя в армията в търсене на приключения. Как свърши това, Мак?
Да си капитан на собствената си съдба не означава, че винаги взимаш верни решения.
2
През отворената двукрила врата влезе добре облечен мъж и разбрах, че е Карлос. Четирийсетинагодишен хубавец с гъста, грижливо фризирана кестенява коса и светла кожа. Носеше идеално изгладен бежов ленен панталон, лоуфъри „Гучи“ и скъпа тениска с яка с цвета на моя резен лайм. Имаше вид на човек, който е прекарал цялата сутрин в климатизираната си гардеробна и се е чудил какво да облече, за да не бие на очи на Кий Уест. За съжаление безуспешно. Обаче тука никой не придиря на хората, а част от хомосексуалната клиентела даже изглеждаше заинтригувана.
И аз бях решил да се поизтупам за срещата и носех чисти дънки, мокасини вместо джапанки и дизайнерска тениска с надпис „Дизайнерска тениска“.
Бях наясно, че Карлос не ме е намерил в указателя, следователно знаеше нещо за мене и беше преценил, че Даниъл Греъм Маккормик може би ще пожелае да работи за него. Е, може и да пожелаех, ама със сигурност нямаше да правя нощни курсове до Куба, еба ти.
Карлос ме видя, дойде до бара и протегна ръка.
— Карлос.
— Мак.
Ръкувахме се.
— Благодаря, че се съгласихте да се срещнем.
Когато някой ми благодари, че съм се съгласил да се срещнем, значи иска да ми продаде нещо. Или пък Карлос просто беше учтив джентълмен. Сигурно бе трето поколение имигрант и нямаше кубински акцент, но веднага се познава, че тия хора са двуезични — както по добре модулирания английски, така и по малко куцащия синтаксис. А и много от тях използват испанските си малки имена.
— Какво ще пиете? — попитах.
Той погледна бирата ми.
— Същото.
Привлякох вниманието на Амбър и поръчах две корони.
Тя огледа Карлос и гледката явно ѝ хареса, обаче Карлос не забеляза нищо, понеже оглеждаше „Зеленият папагал“ и като че ли не беше сигурен какво вижда. Можех да му определя среща на яхтата, обаче нещо ми бе подсказало, че трябва да избера обществено място, и той не беше възразил, което представляваше добро начало. Пък и можеше да ми плати пиенето.
Амбър му подаде бирата с лайм и усмивка, а моята плъзна по бара.
Двамата се чукнахме и той каза „наздраве“.
Забелязах, че носи ролекс.
— За пръв път ли сте на Кий Уест? — поинтересувах се.
— Да.
— Как пристигнахте?
— С кола.
От Маями дотук е четири часа път по шосе 1, което наричаме Презморската магистрала, свързваща сто и шейсет километровия архипелаг, мост по мост, за да стигне до Кий Уест, последния остров, на сто четирийсет и пет километра от Куба. Според някои това бил пътят с най-живописната гледка в цяла Америка, но други го намират за доста изнервяш и следващия път взимат кораб или самолет. Или пък никога не се връщат. Което напълно устройва част от постоянните обитатели с нетрудови доходи. Аз обаче съм зависим от континенталната клиентела. Като Карлос. Който беше шофирал четири часа, за да се срещне с мене.
— Е, с какво мога да съм ви полезен?
— Искам да наема яхтата ви за круиз до Куба.
Не отговорих.
— След няколко седмици има риболовен турнир по маршрут от тук до Хавана.
— Кубинският военноморски флот известен ли е за това?