Е, ако приемех, поне никой не можеше да ме обвини, че съм мислил с оная си работа.
Изчаках я да подхвърли вероятността за нещо повече, за да направи сделката по-примамлива, но тя отсече:
— Имам си гадже.
— И аз. Все пак сме в Кий Уест.
Сара се усмихна.
— Аз пък имам друга информация.
Наистина се бяха подготвили добре.
— Що се отнася до „Пескандо Пор ла Пас“, Карлос записа друга яхта в турнира, за да запази място — продължи тя. — Може да я замени с „Мейн“.
Това отговаряше на въпроса защо изобщо не съм чул, че ще участвам в турнира. Чувствах се като рокзвезда с коварен импресарио, който без мое знание ме е включил в турне, на което не искам да ходя.
— Едни приятели на Карлос са ангажирали яхтата ви миналия август — добави Сара.
Замислих се и си спомних две двойки от кубински произход, които ме бяха наели за риболовен круиз.
— Препоръчаха ви като добър шкипер.
— И не са сбъркали.
— Освен това казаха, че имате оръжие на борда.
Всъщност имах деветмилиметров „Глок“, а Джак — деветмилиметров револвер „Смит & Уесън“, които можехме да използваме, в случай че вдигнем акула на борда. Носехме също дванайсеткалиброва пушка „Браунинг“ за стрелба по птици и панички, както и автомат АР–15 за самозащита. Из проливите има доста наркотрафиканти и е най-добре да стоиш по-далече, но трябва и да си готов за срещи с тях. С две думи, моят арсенал е за спорт, бизнес и защита от лоши хора. Предполагам, че към последните спадат и кубинските стражеви катери.
— Карлос казва, че оръжията ви могат законно да останат на борда в Хавана и Кайо Гилермо, ако господин Колби ги декларира и не ги сваля на сушата — осведоми ме тя. — Това е според морското право.
— Ясно.
— Но може да се наложи някой да свали пистолет на брега.
— Невъзможно.
— Ще го обсъдим по-късно.
— Трябва ли да знам още нещо, заради което ще ме арестуват в Куба?
— Само онова, което вече ви разказах. — И призна честно: — Не разполагам с конкретни подробности за нищо друго. Информацията ми е предадена на принципа „необходимост да се знае“ — в случай че ни разпитва кубинската полиция. Разбирате ме, нали?
Кимнах, като се чудех с какво си изкарва прехраната, когато не проектира паметници. Тъй де, човек обикновено не чува термини като „необходимост да се знае“ от архитекти и изобщо от повечето хора. Може пък да четеше шпионски романи.
— Откъде знаете, че полицията не следи нашия човек в Хавана? — попитах аз.
— В една полицейска държава човек се научава да разпознава тайната полиция и да се пази от нея. — И ми напомни: — Миналата година се срещнахме без проблем.
Веднъж оцеляла след пътуване в сърцето на мрака, Сара се държеше малко самонадеяно. И аз бях ходил там. Раните ми го доказваха.
— Когато пристигнем в Хавана, може да не успеем да се срещнем с нашия човек — продължи тя. — Или той да ни посъветва, лично или чрез съобщение, да прекратим операцията, понеже е прекалено опасно. В такъв случай ще получите петдесет хиляди за вложените усилия и време.
— Ще трябва ли да разглеждам архитектурни паметници до края на екскурзията?
— Ще видите, че всички културни аспекти на това пътуване ще са ви интересни. Ако операцията е в ход, но промените решението си в Хавана…
— Това няма да се случи.
— Така си и мислех.
— Добре, ако сме в Хавана и операцията се отложи, ще идвате ли да пиете и танцувате с мен?
— С удоволствие. — Тя демонстративно си погледна часовника. — Тази вечер трябва да се приберем в Маями.
— Защо не останете на Кий Уест?
— В Маями ни очакват.
— Добре. — Изправих се.
Тя също стана.
— Бих искала да чуя отговора ви още сега.
— Ще го чуете преди да стигнем в пристанището. Трябва да поговоря с Джак.
— Той трябва да знае само абсолютно необходимото.
— Карлос вече ми го изясни. — Помълчах и попитах: — Ще се видим ли пак с Едуардо?
— Защо питате?
— Симпатичен ми е.
Сара помълча, после отвърна:
— Той е страстен риболовец.
— Трябва да лови риба в безопасни води.
Тя кимна.
— Ще видим.
Подвикнах на Джак:
— Прибираме се! — После отново се обърнах към нея. — Ако се сетите за още нещо, което трябва да знам, кажете ми го преди да стигнем в пристанището.
— Няма нищо друго, освен…
— Да?
— Харесва ми дизайнерската ви тениска. — Тя се усмихна и посочи гърдите ми. Веднага налапах въдицата, а Сара прибави: — Убедена съм, че мога да ви поверя живота си. Вие сте се върнали след два мандата в Афганистан и ще се върнете жив и здрав от Куба.