— Е… не е същото. В Афганистан командвах сто отлично обучени и въоръжени до зъби мъже и всеки от тях пазеше гърба на другия. В Куба ще сме само двамата с вас.
— Но имате топки. В смисъл кураж. И хъс.
Това изявление малко ме изненада.
— А аз имам мозък. И опит. — Тя пак се усмихна. — Екипната работа е гаранция за успех.
— Това прозвуча като надпис на тениска.
— Имате ли ми доверие?
— Изглеждате достатъчно самоуверена.
— Какво повече искате?
Е, исках да се чукаме, ама щях да се задоволя и с трите милиона.
— Не се опитвайте сам да се разубедите, Мак. Има една поговорка: „Предпочитам да съжалявам за нещата, които съм направил, отколкото за онези, които не съм“.
— Аз съжалявам и за двете.
— Имаме нужда от вас. Тук става въпрос и за справедливост. И ще нанесем удар на една безчовечна система.
— Ще го имам предвид. — После ѝ прочетох обичайните си инструкции. — Настанете се удобно долу или останете на палубата, само гледайте да не паднете в морето. Проливите са като шведска маса за акулите. Ще се върнем в пристанището след около час.
— Чудесен круиз.
— Радвам се, че ви е било приятно.
Докато отивах към рубката, чух как електрическият брашпил вдига котвата. Джак запали мотора.
— Как мина?
— Добре.
— Ще забогатеем ли?
— Не от риболов.
— Поне ще я изчукаш ли?
— Не стана дума за това.
Той понечи да ми освободи капитанското място, но аз го спрях.
— Поеми руля.
— Защо?
— Трябва да се упражняваш.
Джак запали цигара и натисна щанбайна напред.
— Довери се на инстинкта си, Мак.
— Инстинктът ми подсказва, че не знаеш какво да правиш там.
— За половин милион мога да се науча бързо.
— Трябва ми решението ти преди да стигнем в пристанището.
— Какво трябва да знам преди да взема решение?
— Нищо, което вече да не ти е известно.
— Добре. Ще си помисля. — И ми напомни: — И без това живеем назаем.
Така си е. И идваше време за поредната вноска.
10
Потеглихме и Джак погледна джипиеса.
— Това ли е посоката за Кий Уест?
— Горе — долу.
Той нямаше лиценз за капитан на дванайсетметрова моторна яхта, обаче беше роден моряк и имаше инстинкт за морето, времето и руля. Освен това много го биваше в риболова. Единствено корабната електроника си оставаше загадка за него.
— Смяташ ли, че ще се справиш с „Пескандо Пор ла Пас“? — попитах го.
— Без проблем.
Дано помощник — капитанът, когото щеше да осигури Карлос, разбираше от навигация. Не исках да стигна до Кайо Гилермо с шейсет милиона долара и да установя, че „Мейн“ е заседнала в пристанището на Хавана.
Е, това може и да беше последната ми грижа.
Джак отвори последния пакет „Доритос“.
— Искаш ли? Без глутен са.
— Яж си ги. Обаче гледай и дълбокомера.
От каюткомпанията долу се чуваше телевизорът. Сателитната ми антена понякога работи нормално в морето и моите клиенти явно бяха намерели комедийно шоу с много монтиран смях, който заглушаваше разговора им. Освен това приказваха на испански, тъй че не можех да ги подслушвам, даже да исках, обаче проявяваха шпионски опит, като надуваха телевизора.
Хрумна ми, че Карлос, Едуардо и Сара не ми разкриват цялата истина. От една страна, тяхната история за скритите пари ми се струваше правдоподобна и съответстваше на случилото се в Куба по онова време. От друга страна обаче я разказваха прекалено гладко. Но може и вроденият ми скептицизъм да се опитваше да попречи на шанса ми да изляза в пенсия.
Не се мъчех сам да се разубедя, ама когато някой ти предлага три милиона долара, трябва да се запиташ следното: а) дали изобщо ще видиш парите; б) дали работата не е по-опасна, отколкото и без това ти изглежда. Мен опасността не ме плаши, но когато възлиза на самоубийство, имам нужда от рестарт.
— За какво си се замислил?
— Чудя се как да те прецакам с твоята хилядарка.
— Ще се опитам да ти помогна. Оня, дето отказа другите две хиляди, трябва да отиде и пак да си ги поиска. А който не ги е отказал, получава двете хиляди в плика, тъй че някой ми дължи половината от четири бона.
— И къде я научи тая математика?
— По улиците на Патърсън. Пликът, ако обичаш.
Извадих плика от джоба си и му го подадох.
— Никога не отказвай пари, освен ако няма някаква уловка — посъветва ме Джак.
— Винаги има уловка. — Смених темата. — Колко боеприпаси имаме на борда?