Джак не каза нищо.
— И ще съобщя на нашите нови амигос за съществуването на тези пликове.
Той кимна.
Сара се качи от каюткомпанията и дойде при нас.
— Надявам се, че риболовният турнир ви интересува — каза на Джак.
— Да. Още по-интересно ще е плаването обратно към къщи — осведоми я той и попита: — Искате ли „Доритос“?
— Благодаря. — Сара си взе и се загледа в електронните прибори на пулта. — Можете ли да отворите Хавана и Кайо Гилермо на джипиеса?
Влязох в Гугъл Ърт, написах „Хавана“ и на екрана се появи сателитен образ на града.
— Ако имаше Гугъл Ърт, Христофор Колумб щеше да види, че не е открил Индия. — Сара се засмя за пръв път. Имаше чудесен смях.
Тя посочи едно място на брега на Флоридския пролив, на седем — осем километра западно от пристанището на Хавана.
— Това е кеят „Хемингуей“, откъдето са се провеждали повечето турнири. Но за по-широка реклама на новия турнир и за да има по-добри възможности за фотографите, корабите от „Пескандо Пор ла Пас“ ще акостират направо в пристанището на Хавана. — Сара посочи голямото пристанище и продължи: — Това тук е круизният терминал „Сиера Маестра“. Наскоро го реставрираха и сега изглежда точно като преди сто години.
Уголемих постройката на екрана — дълъг покрит кей, стърчащ в морето и свързан с внушителната терминална сграда на брега.
— Реставрираха го, защото очакват Хавана да се превърне в междинно пристанище за американските круизни кораби — поясни тя.
Дейв Кац май щеше да се окаже прав. Круизните кораби щяха да подминават Кий Уест, което щеше да навреди на бизнеса ми. Беше време да се пенсионирам с три милиона долара в банката.
— Както виждате, терминалната сграда е разположена на красив стар площад — Плаза де Сан Франсиско де Асис. — Сара погледна Джак. — И когато слезете от яхтата и излезете от терминала, ще се озовете право в сърцето на историческия Стар град.
Моят помощник — капитан наблюдаваше дисплея, но не отговори.
Тя продължи рекламната си акция:
— Може да ви очаква оркестър, ако го разрешат, и малка тълпа посрещачи, телевизионни камери и репортери от кубинската телевизия и вестници. Както и представители на кубинските власти и американското посолство. — И побърза да го успокои: — Няма нужда да давате интервюта и да позирате за снимки, ако не желаете.
Той упорито мълчеше. Но ако имаше намерение да дава интервюта и да позира за снимки, настойчиво щях да го посъветвам да не облича оная тениска с надписа „Убий комуняга в името на Христа“.
— Не е ясно каква публичност ще иска да даде на турнира кубинското правителство — поясни Сара. — Те се колебаят. Съзнават, че събитията се развиват по-бързо, отколкото им се иска, и че са застанали на пътя на историята.
Интересно.
— В Стария град има много барове, ресторанти и нощни клубове — продължи тя.
Уплаших се, че Джак ще вземе да обърне яхтата и да потегли за Хавана веднага.
За да изчистя фокуса на тази розова картинка, попитах:
— Екипажите и риболовците минават ли паспортна и митническа проверка?
— Предполагам. Но тъй като става въпрос за специални гости, сигурна съм, че няма да има никакви проблеми. Защо питате?
„Ами понеже ти спомена, че можело да се наложи някой да свали пистолет на брега“.
— Просто питам.
Погледнах Джак, който явно размишляваше над всичко това. Той вече беше приел тази добре платена работа и съответно нямаше нужда от скритата реклама на Сара. И все пак нарисуваната от нея словесна картина на посрещането му с духов оркестър в хаванското пристанище щеше да затвърди съгласието му. Оставаше само да му каже къде да си намери момиче и всичко щеше да е тип-топ.
— Надявам се, че съм успяла да ви дам представа какво да очаквате в Хавана — завърши тя.
Джак кимна.
Да бе. Ама не и какво да очаква в Кайо Гилермо.
Смалих сателитното изображение, така че едновременно да се виждат Хавана и Кайо Гилермо, който се намираше на около четиристотин километра източно от столицата. Теоретично плаването покрай брега не трябваше да го затрудни.
Той се вторачи в екрана и замислено кимна.
— Щом Джак е на руля, ние с вас можем да пийнем по чаша — предложи ми Сара.
Мислех, че ще слезе долу, но тя се насочи към кърмата и аз я последвах.
Сара наля два рома и ми подаде единия.
После, все още изправена, ме осведоми:
— Двамата с Джак сте направили силно впечатление на Едуардо и той е съгласен за трите милиона. — После ме попита: — С нас ли сте?