— Да.
— Добре. А Джак?
— И той.
Тя чукна чашата си в моята.
— И Бог ще е с нас.
— Нима тогава нещо може да се обърка?
Вдигнахме наздравица за това.
— Трябва да се срещнете с Карлос, за да ви обясни подробностите за участието ви в учебната екскурзия до Хавана, да подпишете документите за визата и да обсъдите още някои логистични въпроси. Можете ли утре да отидете в офиса му?
— Разбира се.
— Той ще ви каже по кое време.
— Аз ще му кажа по кое време.
Сара ме стрелна с поглед.
— Добре… и след няколко дни — в удобно за вас време — Карлос пак ще дойде в Кий Уест, за да поговори с вас и Джак за турнира. И да вземе копие от паспорта на Джак, както и някои данни за „Мейн“. Ще донесе разрешителното за турнира и чека за наема на яхтата. — Усмихна се. — Тайните операции започват с досадни подробности.
— Добре е и да свършват така.
Тя ме погледна.
— Всичко ще е наред.
Сигурно така бяха твърдели и за десанта в Залива на прасетата. Да не споменавам за стотиците опити на ЦРУ за покушение срещу Кастро. Да не забравяме и за Карибската криза, Мариелското бягство и търговското ембарго.
Както би казал Джак, Съединените щати и Куба толкова отдавна се преебаваха взаимно, че вече сигурно и на двете страни им харесваше.
Сега обаче бяхме в навечерието на нова ера — кубинското размразяване. Но преди това аз имах шанс да направя същото, каквото бяха правили адски много други американци, например мафията и ЦРУ — да се опитам да прееба Куба. Сигурно имах същия шанс за успех, колкото и да еба Сара Ортега.
— Защо се усмихвате?
— Сигурно от рома.
— Тогава изпийте още един. Харесва ми усмивката ви.
— И на мен ми харесва вашата.
Наляхме си по още едно и тя обяви:
— Другия път ще пием в Хавана.
Другият път можеше да ни е и последен.
ЧАСТ II
11
Към осем вечерта седях на бара в „При Пепе“, мексикански ресторант в Зона Е на Международното летище Маями, пиех „Корона“ и преглеждах пакета с брошури за йейлската учебна екскурзия. Сигурно трябваше да ги прочета още преди няколко седмици, когато Карлос ми ги даде в стилния си офис в Саут Бийч, ама все си мислех, че това пътуване до Куба няма да го бъде. Е, щеше. Утре заран. И както препоръчваше брошурата със съвети, бях отседнал в хотела на летището, който се намираше в Зона Е, на десетина метра от ресторанта. Йейлската група се събираше в хотелското фоайе в ранни зори — и по-точно в пет и половина сутринта.
Джак ме докара на аерогарата по Презморската магистрала с моя форд „Иконолайн“. Естествено, ванът не покрива представата ми за кола, удовлетворяваща кризата на средната възраст, обаче ако си собственик на чартърна яхта за спортен риболов, имаш нужда от нещо такова. След няколко седмици щях да го сменя с „Порше“ 911.
Така или иначе, по пътя пак инструктирах Джак за неговата роля в кубинското ни приключение и му напомних да вземе още боеприпаси преди да отплава.
Напомних му също да не зарежда догоре в Кайо Гилермо, понеже „Мейн“ трябваше да е колкото може по- лека, ако се наложеше да се изнесем бързо — макар че по-скоро щяхме да имаме нужда от стелт. По-рано през седмицата бях изнесъл на Джак опреснителен курс по корабна електроника и се надявах, че ще намери пътя до Хавана и няма да отпраши за Пуерто Рико. Всъщност обаче едва ли щеше да има проблеми, ако просто следваше останалите яхти от турнира.
Въпреки че не изглеждаше особено въодушевен от кубинската си авантюра, Джак с нетърпение очакваше да получи своя дял от половин милион долара — макар че беше раздвоен относно вероятността да попадне под обстрел, за да заслужи другия половин милион за участие в бойни действия.
— Ще ти платя даже да не те улучат — обещах му.
Той ми предложи да вървя на майната си и се поинтересува как ще натоварим плячката на „Мейн“.
— Още не са ме осведомили.
— Съобщи ми, когато те осведомят.
— Някой ще ти съобщи — когато е нужно.
— А ако планът не ми допадне?
— Сигурен съм, че няма да ти допадне, Джак, какъвто и да е.
— Ей тука вече може да ме убият.
— Или да забогатееш.
— Или нито едното, нито другото. Щото се съмнявам, че ще успееш да се добереш до яхтата с плячката.
— И това ще реши проблема.
Поръчах си нова бира на барманката Тина и се върнах към мислите си. Преди да се отправиш на каквато и да е операция, трябва да видиш какво ти е известно, да определиш какво не ти е известно и да се опиташ да познаеш какво може да се обърка. И накрая, стигането дотам е само половината от купона — трябва ти свободен път за вкъщи.