Припомних си последните няколко седмици след срещата ни с Карлос в Маями. Както беше обещал, той повторно дойде в Кий Уест и ни посети с Джак на „Мейн“. Носеше ни документите и разрешителното за плаването до Куба с другите участници в турнира и водеше със себе си новия помощник — капитан, млад американец от кубински произход на име Фелипе, който изглеждаше компетентен и явно също знаеше, че целта ни не е да ловим риба за мир. Нямах представа колко му плащат, но се надявах да са предвидили и хонорар за участие в бойни действия.
Фелипе и Джак веднага се сприятелиха — стига Фелипе да разбираше, че капитанът е Джак — и се уговориха да излязат на пробно плаване с „Мейн“. Фелипе ми се закле, че бил запознат с бордовата електроника.
Попитах Карлос за тримата, които уж щяха да наемат яхтата ми, и той ме увери, че наистина били опитни риболовци и нямало да събудят подозрения. Освен това тези трима мъже, които адвокатът наричаше просто „амигос“, щели да вземат самолет от Куба за Мексико Сити в последния ден от „Пескандо Пор ла Пас“. Щели да се настанят в хотел в Кайо Гилермо и ако се наложеше „Мейн“ да се измъкне през нощта преди края на турнира, нямаше да са на борда и да усложнят положението, в случай че попаднем в престрелка. Тъй че с Джак щеше да се наложи да се оправяме само с Фелипе, ако всичко се окажеше двойна игра. На яхтата щеше да е и Сара, естествено.
Поинтересувах се и дали Едуардо възнамерява да е на борда на „Мейн“ и Карлос отговори отрицателно, защото възрастният кубинец бил персона нон грата в Куба и щели да го арестуват, ако стъпел на сушата — или ако кубинските власти се качили на борда и проверели документите му. Тъй че, макар да бях останал с впечатлението, че му се иска да дойде с нас, явно нямаше да види родината си този път — а сигурно и до края на живота си.
Освен това информирах Карлос за писмата, които щяха да бъдат отворени, в случай че аз или Джак умрем при съмнителни обстоятелства или изчезнем, и той отговори: „Очаквах да го направите, но можете да ни имате доверие“.
Състоящата се от десет яхти флотилия на „Пескандо Пор ла Пас“ трябваше да отплава от Кий Уест на двайсет и четвърти, събота, два дни след моя полет за Хавана със Сара и йейлската група. Екипажите и риболовците щяха да пренощуват в кубинската столица като жест на добра воля, но адвокатът недвусмислено ме предупреди, че нито аз, нито Сара не бива да се срещаме с никого от „Мейн“. Джак обаче искаше да ме черпи в Хавана, затова си чукнахме среща в прочутия бар на хотел „Насионал“. Карлос не командваше парада все пак.
Освен това Карлос носеше статия за турнира, публикувана в „Маями Хералд“, а и аз бях виждал подобни в „Кий Уест Ситизън“. Напоследък кубинското размразяване беше важна тема и въпреки че повечето материали бяха позитивни, хардлайнерите в кубинската изгнаническа общност категорично се противопоставяха на смекчаването на американската политика, провеждана в продължение на повече от половин век. По същество хората като Карлос, Едуардо и техните амигос искаха Фидел Кастро и брат му Раул да слязат от сцената — за предпочитане с краката напред, — преди да започне каквото и да е нормализиране на отношенията. Самият аз нямах определено мнение по този въпрос, както бях осведомил Карлос в „Зеленият папагал“.
Направих надлежна проверка на Карлос, като прегледах уебсайта му и го гуглирах. Изглеждаше такъв, за какъвто се представяше — любимия адвокат на кубинските антиправителствени организации в Маями, — и изобщо не го криеше в интернет.
Влязох и в служебния уебсайт на Сара Ортега. Тя работеше в малка бутикова архитектурна фирма и имаше талант. Когато забогатеех, може би щях да ѝ възложа да ми построи къща някъде. На страницата ѝ във Фейсбук нямаше много, например изобщо не се споменаваше за гадже. Проверката в Гугъл също не даде резултат.
Що се отнасяше до Едуардо Валаскес, той не съществуваше в Мрежата, но това не беше необичайно за човек на неговата възраст. И с неговото занимание. За него обаче се споменаваше в няколко вестникарски статии за кубинската изгнаническа общност — ако беше същият Едуардо Валаскес, — от които ставаше ясно защо не е добре дошъл в Куба на Кастро.
С две думи, информацията в интернет върши работа, ама трябва да се приема с едно наум, а и човек има нужда от някакъв контекст, за да си разтълкува прочетеното. Във всеки случай, каквото и да струваше, моята надлежна проверка не установи нищо съмнително и ето че сега пиех бира в „При Пепе“.