Той се усмихна.
— Има разрешение за провеждане на мероприятието, разбира се — „Пескандо Пор ла Пас“. — И ми напомни: — Нали нормализираме отношенията си. Кубинското размразяване.
— Аха. — Бях чувал за новия турнир с двусмисленото име „Риболов за мир“, но не участвах в него. През деветдесетте, преди моето време, между Щатите и Куба имало редовни риболовни турнири и ветроходни регати, например седемдесетгодишният турнир „Хемингуей“, само че Джордж Буш II ги беше прекратил. Сега ги възобновяваха. Кубинското размразяване. Търговската камара на Кий Уест даже имаше нов лозунг: „Две нации — една ваканция“. Добре измислено. Ама още не се случваше.
— Проявявате ли интерес? — попита Карлос.
Надигнах бирата си. Е, може пък всичко наистина да беше законно, а и Карлос не ми предлагаше да влезем в пристанището на Хавана и да взривим „Мейн“, да спасяваме дисиденти или нещо от тоя род.
Имах някои въпроси към него — например какъв е, — обаче въпросите означават, че проявяваш интерес. А това значи, че можеш да почнеш да се пазариш за цената.
— Взимам хиляда и двеста за осемчасов работен ден. Цената за турнирите зависи от конкретните обстоятелства.
Карлос кимна.
— Мероприятието е десетдневно. Започва в събота, двайсет и четвърти, и връщането е в понеделник, втори ноември, Задушница.
— Задушница ли?
— В Щатите го наричаме Ден на покойниците.
— Аха. Звучи по-добре.
Риболовните турнири обикновено продължават от четири до шест дни, но Карлос поясни:
— Корабите, които участват в турнира, първо ще направят еднодневно посещение на добра воля в Хавана, след това потегляме за турнира в Кайо Гилермо, на един ден плаване източно от столицата. Познат ли ви е този остров?
— Не.
— Бил е любимото място за морски риболов на Ернесто. — Той се усмихна. — Хемингуей, не Че Гевара.
Това трябваше да е стара кубинска шега.
— Там се развива действието в прочутия му роман „Острови на течението“. Чели ли сте го?
— Да.
— Значи вече познавате острова. Едно от най-добрите места за пелагичен риболов в света.
Изненадах се, че знае значението на „пелагичен“. Цената моментално скочи.
Турнирът е за марлини — ветроход, риба меч, син и бял марлин. Съгласен ли сте?
— Може би. Това е много дизел. Да речем три хиляди на ден.
Той явно почна да смята наум и ако го биваше, щеше да получи трийсет хиляди. Които щяха да ми дойдат добре. Обикновено не се хабя да си правя реклама, обаче му казах:
На „Мейн“ има място за спане на четирима — петима близки приятели. Ние с помощника ми се отказваме от леглата си. Цената включва риболовната екипировка, горивото, стръвта и така нататък. Предполагам, че ще пускате улова, понеже на яхтата нямам условия за съхранение на едра риба в лед. Вие осигурявате храната и напитките и трябва да видя разрешителното и документите ви за Куба. — Напомних му: — Във Флорида няма данък върху чартърите за риболов, така че трийсет хиляди е крайната цена, освен бакшиша за помощник — капитана в размер на, да речем, десет процента. Аз не взимам бакшиш. — И прибавих: — Ще се наложи да анулирам няколко други ангажимента.
— Според уебсайта ви през този период имате само един ангажимент.
— Така ли? Ще трябва да го актуализирам. Е, това е цената.
— С вас е трудно да се пазари човек, господин Маккормик.
— Капитан.
— Капитан. — Той се огледа. — Хайде да седнем на някоя маса.
— Защо?
— Трябва да ви дам още някои подробности.
Хм, тъкмо от това се боях.
— Вижте… Карлос, аз се занимавам с чартърни круизи. Риболов, обиколки на забележителности, частни партита. Предполагам, че бих могъл да поема и турнир, даже до Куба, обаче не се занимавам с нищо друго. Разбирате ли ме?
Карлос не отговори. Мълчанието му беше многозначително.
— Но ви благодаря за предложението.
Помолих Амбър да му даде сметката и му пожелах приятно пътуване до Маями.
— Два милиона — каза той.
— Моля?
— Чухте ме.
— Изчакай със сметката — наредих на Амбър и се обърнах към него. — Хайде да седнем на някоя маса, амиго.
3
Занесохме бирите си на една маса в дъното и седнахме.
Нямам представа колко тъмни сделки са сключвани на това място през последните сто двайсет и пет години, но ако „Зеленият папагал“ можеше да говори, щеше да каже: „Покажи ми парите“.
— Два милиона — повторих аз.
— Точно така.
— За риболовен турнир.
— Не. Той ще е за трийсет хиляди. Платими авансово със сертифициран чек. Двата милиона са в брой, платими след свършването на една работа в Куба.