Невил общо взето си мълчеше, освен периодичното „Подай ми виното“, а жена му се заговори с Нейлбъф.
Антонио впери очи в Сара за няколко безкрайни секунди, после каза:
— Значи сте кубинка.
— Американка съм.
— Да. Но от кубински произход. Знаете ли испански?
— Росо.
— Ще се упражняваме. Трябва да знаете родния си език.
Мислех, че ще я попита дали е родена в Куба, или как родителите ѝ са отишли в Америка. После обаче осъзнах, че тази тема е опасна както за избягалите, така и за останалите.
— Добре дошли у дома — каза ѝ Антонио.
Тя не отговори.
На екскурзовода явно му писна от собствения му глас, защото помоли всеки от нас да разкаже нещо за себе си, като започна с двете двойки на средна възраст, обаче не го биваше за слушател и тъмните му очи станаха равнодушни.
Бари Нейлбъф ни осведоми, че бил професор по история в Йейл и щял да изнесе две лекции, темата на които били кубинско — американските отношения от Испанско — американ— ската война насам.
— Ще гледам да съм кратък и най-важното е, че това са отношения на любов и омраза, като в проблемен брак, и че и двете страни се нуждаят от психологическа помощ, за да овладеят гнева си — увери ни той.
— Америка винаги се е отнасяла с Куба като с колония — замислено каза Антонио. — До революцията.
— Ще разгледам този проблем в лекцията си — отвърна Нейлбъф. — Заповядайте.
Кубинецът не обеща, макар че лекцията можеше да му е от полза. Погледна ме и попита:
— А вие? Защо идвате в Куба?
— Мислех, че в брошурата пишеше за Каймановите острови.
Сътрапезниците ми се разсмяха. Даже Антонио се усмихна, отново погледна Сара, после се обърна към Невил.
— Тад ми каза, че сте известен писател. Утре ще отидем в къщата на Хемингуей. Това ще ви вдъхнови.
— Не обичам Хемингуей.
Жена му, естествено, му възрази.
— Обичаш Хемингуей, скъпи.
Антонио не знаеше какво да отговори, затова повика келнера и поръча още една бутилка вино. Разбираше си от работата.
Сервираха рибата и Сара ме попита:
— Какво е това?
Мога да позная стотици видове риба на въдицата, но не и в чинията. Всъщност не ям риба.
— Филе.
— Глупава шега.
Вече бяхме ли правили секс?
Докато слънцето залязваше, сервитьорите продължаваха да ни поднасят все нови блюда. Двете двойки на средна възраст, чиито имена не си спомнях, разпитваха Антонио за маршрута, който според програмата приличаше на културна версия на Батаанския марш на смъртта.
Сара видя възможност да подхвърли подвеждаща информация и попита екскурзовода:
— Защо не може да ходим на плажа?
Той сви рамене.
— Нашите власти не ви спират. Всъщност го забраняват от вашия Държавен департамент. Питайте тях.
Отговори ѝ професор Нейлбъф.
— Заради ембаргото американците нямат право да почиват в Куба. Но можем да идваме тук по различни програми за обмен, да се срещаме с роднини или с художествени, учебни и културни цели.
— Нощните клубове смятат ли се за художествена, учебна или културна цел? — поинтересувах се аз.
Нейлбъф се усмихна.
— Всичко това изглежда нелогично, но целта е да ограничат потока на долари към Куба.
— Ембаргото носи много страдания на народа — отбеляза кубинецът.
На Нейлбъф явно му писна от Антонио.
— Можете да търгувате с деветдесет и пет процента от останалия свят. Стига сте се оправдавали за всичките си проблеми с американското ембарго. Проблемите ви се коренят в Куба.
Това не се хареса на Антонио и ми се струва, че се канеше да се премести на друга маса, обаче професорът го изпревари.
— Извинете ме. Трябва да се пораздвижа. — Стана и си намери свободно място на масата на Тад.
Двете двойки на средна възраст изглеждаха смутени и сигурно бяха готови да загладят разрошената перушина на Антонио, но Сара се върна на своята тема.
— Ако можехме да ходим на плаж, къде бихте ни препоръчали да идем?
Екскурзоводът очевидно още беше ядосан на Нейлбъф и може да си мислеше да донесе за него, обаче се усмихна и отговори:
— Из цяла Куба има прекрасни плажове, но най-близките са в провинция Маябеке, в която се намира Хавана. — Той назова пет — шест плажа, после ѝ напомни: — Но това е забранено за вас. Обаче… — Антонио ѝ каза нещо на испански, което сякаш я накара да се засрами. Чух думите „desnudo“ и „playa“, които си преведох като „нудистки плаж“.