— Значи този човек трябва да е знаел, че ще си в „Ривиера“. И как изглеждаш.
— Нашите приятели в Маями бяха успели да му пратят моя снимка и йейлската програма.
— Как?
— Чрез един американски турист от кубински произход.
— Добре… и с каква цел установихте контакт?
— Просто да проверим дали ще се получи. Нещо като суха тренировка за следващото ми идване в Хавана. Тогава дойдох и за да се запозная с града. Освен това още проучвахме начини за изнасяне на парите от страната. — Тя ме погледна. — Сега имаме теб и твоята яхта.
— Продадох яхтата на Карлос. Вече се казва „Голямата риба“.
— Знам. — След което ме увери: — Карлос мисли за всичко.
— Само така си мисли. — Върнах се на темата. — Срещна ли се с другата свръзка в провинцията?
— Де да бях. Но както виждаш, никой не може да се отделя от групата, та дори и само за ден…
— Ясно. Та значи този човек е дошъл при тебе на Малекон…
— Марсело. Разходихме се покрай вълнолома и просто си приказвахме… за да проверим дали ще ни следят — или ще ни арестуват.
— Звучи романтично.
— Той беше много мил, даде ми съвети за кубинския жаргон, местните обичаи и как действа полицията.
— Купи ли нещо антикварно?
— Не, но го почерпих едно в „Насионал“, скришом му дадох двеста хиляди песо и взех такси до „Парке Сентрал“. — После прибави: — Не ме арестуваха, но него спокойно може и да са.
— Ако го бяха прибрали, щяха да дойдат и за тебе.
— Освен ако само са го следили, за да видят дали ще се свържем пак.
Стрелнах я с поглед.
— Карала ли си специална подготовка за такива неща?
— Не… специална подготовка не. Но са ме инструктирали.
— Кой?
— Един пенсиониран агент от ЦРУ. От кубински произход. А каква е твоята подготовка?
— Ти ми кажи.
Сара се поколеба, после отвърна:
— Известно ни е, че си карал някакви курсове в Разузнавателното управление на Министерството на отбраната.
— За твое сведение, издържах само един изпит.
Тя се усмихна.
— Още какво знаеш за мен?
— Всичко, което е обществена информация. Университет, армия, лош кредитен рейтинг. — И пак се усмихна.
— Къща под наем, стар ван, изчерпан лимит на кредитна карта — продължих списъка аз.
— Но нямаш банков заем за „Мейн“.
— Нямам.
— Можеш да си тръгнеш още утре и да започнеш нов живот.
— Мога. Обаче ти обещах друго.
На устните ѝ пак разцъфтя усмивка.
— Поне знам, че ще останеш тук до неделя.
Отвърнах на усмивката ѝ и ѝ напомних:
— Дойдох в Куба, за да спечеля три милиона долара.
— Но си смятал, че заминаваш за Каймановите острови. Много смешно.
— А ти какво знаеш за мен? — попита ме тя.
— Почти нищо. Обаче ми харесва усмивката ти.
— Видя ли с какво се занимавам в уебсайта ми?
— Да. Талантлива си.
— Имаш добър вкус.
Не забравяй и топките. Отново се върнах на темата.
— Възможно ли е нашият човек пак да е Марсело?
— Нямам представа.
— Каква е паролата този път?
— „Интересувате ли се от кубинска керамика?“
— На испански или на английски?
— На английски.
— Ти трябва ли да отговориш нещо?
— Не.
— Значи нашият човек ще е сигурен коя си.
— Очевидно, иначе няма да ме заговори.
— Освен ако просто не е случаен мъж, поразен от твоята хубост.
— Той ще каже нещо по-красиво.
— Аха. Добре, имате ли кодова дума, която да означава, че сте под принуда — че ви следят, носите подслушвателно устройство и са ви принудили да осъществите контакт?
— Не…
— А трябва. Нашият човек знае ли моето име или как изглеждам?
— Не му е известно името ти и не разполага със снимка. Пратено му е само описанието ти. — Сара ме погледна и се усмихна. — Висок мургав красавец.
Погледите ни се срещнаха.
— И върви по петите ти като кутре.
— Точно така. Във всеки случай, той ще установи контакт с мен, а не с теб.
— Добре. — Тези хора явно си знаеха работата. Донякъде. Попитах я: — Какво ще направи за нас нашият човек в Хавана, за да си заслужи песото?
— Две неща. Първо, ще ни даде името и местонахождението на нашия човек в провинция Камагуей. И второ, ще ни помогне да стигнем там.
— Как например?
— Пътуването в Куба е трудно — но нашият човек ще ни отведе в Камагуей. Безопасно.
— Хубаво. После се срещаме с нашия човек в Камагуей. Какво ще направи за нас той?
— Ще ни осигури скривалище и камион, за да откараме стоката в Кайо Гилермо. И инструменти, за да влезем в пещерата.