Сержантът на взвода настойчиво ме посъветва да прекратим преследването и да изчакаме хеликоптерите да изравнят силите ни. Обаче аз кипях от адреналин и ярост и поведох атаката сред камънаците, без да подозирам за очакващата ни нова засада.
Талибаните бяха заели позиции в подножието на планинските склонове над нас, както и в две успоредни дерета — и ние се нанизахме в този подковообразен капан.
Прегрупирахме се за плътна кръгова отбрана и отговорихме на огъня, докато брадлитата продължаваха обстрела от пътя на четиристотин метра от нас.
Противникът разполагаше с човешка сила, докато ние имахме огнево превъзходство, тъй че изпаднахме в патово положение, докато една група талибани не изскочи от обраслото с храсталаци дере и не затвори обръча около нас. Бяхме обкръжени и боеприпасите ни започваха да свършват.
— С вас животът е интересен, лейтенант — каза ми сержантът, чернокож, казваше се Джонсън.
— Още нищо не си видял.
Най — близкото дере се намираше на стотина метра западно от нас и талибаните се бяха наредили един до друг в сухото речно корито и пускаха откоси с калашниците си. Повечето куршуми рикошираха от нападалите камънаци около нас.
Макар да бяхме в капан, позицията ни беше сравнително безопасна и можехме да изчакаме хеликоптерите, обаче в такива ситуации талибаните понякога се придвижват към тебе, за да не позволят на вертолетите да стрелят без опасност да улучат своите.
Та когато яйцето опре до задника, взимаш неочаквани решения. Свързах се по радиостанцията с брадлитата и им наредих в продължение на три минути да обстрелват само дерето на запад, после да продължат да свалят всяка възможна мишена.
Събрах двете отделения, които бяха с мене, изчаках обстрелът на дерето да приключи и атакувах в мига, в който брадлитата прекратиха стрелбата.
За около минута стигнахме до сухото речно корито и го заварихме празно, освен петима — шестима убити или ранени талибани, проснати върху спечената кал.
Те често залагат взривни устройства в убитите си хора, а ранените са готови да взривят ръчна граната или да открият огън в момента, в който ги доближиш. Затова със сержант Джонсън извадихме глоковете си и свършихме мръсната работа, докато останалите бойци заемаха отбранителни позиции.
Последният ранен талибан се взираше в мен. Краката му бяха разкъсани, най-вероятно от 25–милиметров снаряд. Нито веднъж не погледна към пистолета ми — просто продължаваше втренчено да ме гледа в очите. Поколебах се, може би защото нямаше да е зле да вземем пленник, когото да разпитаме. Раненият вдигна ръце и ги сключи за молитва. В далечината чух рева на приближаващите се хеликоптери.
Отпуснах оръжието си и се приближих към талибана, който изведнъж протегна ръка и ме сграбчи за глезена. Нямах представа дали е знак на благодарност, или агресивен жест, затова го прострелях в лицето. И досега не знам какво се е опитвал да ми каже.
Събуди ме търкане на крак в моя и някой каза:
— Добро утро.
Усетих, че лицето ми е потно. Навън още не се беше съмнало.
— Добре ли спа? — попита Сара.
— Не. Искаш ли кафе?
Тя се прозя.
— Хайде да се приберем в нашия хотел.
— Добре.
Но и двамата продължихме да лежим. След малко Сара наруши мълчанието:
— Обещах на Карлос да не се обвързвам емоционално с теб… и да не правим секс. А снощи го направихме три пъти.
— Три ли?
— И пак ще го направиш, нали?
Много смешно.
Качих се отгоре ѝ и отново се любихме.
После, докато лежахме по гръб един до друг, тя ме хвана за ръката.
— Трябва да ти се изповядам за нещо.
— Малко по-нататък по улицата има черква.
— Изслушай ме. Аз все пак имам… нещо като гадже… но…
Това не ме изненада напълно.
— Сама ще си решиш този проблем.
— Сърдиш ли ми се?
— Имам по-неотложни грижи.
— Май ми се сърдиш.
— Не ти се сърдя.
— Ревнуваш ли?
— Не. Смяташ ли, че той ще ревнува?
— Той е кубинец. Те са ревнивци.
— Обясни му, че просто е било част от работата.
— Ще му обясня, че… между нас с него всичко е приключило.
— Ти си решаваш.
— Няма ли поне да ме окуражиш?
— Какво искаш да ти кажа?
Сара не отговори, затова я уверих:
— Харесвам те много.
— И аз те харесвам много. — Тя стисна ръката ми.
Е, никой не произнасяше ония две думички, първата от които почва с „о“. Ама витаеха във въздуха. А още от армията знаех, че прибързаните военновременни връзки водят до нещо, което прилича на любов. Половината от познатите ми мъже и жени, които се завръщаха в поделението от отпуска преди прехвърлянето в Афганистан, бяха сключили брак — или се бяха сгодили като мене. После, когато се прибереш у дома, осъзнаваш действителността.