— Добре… Карлос каза, ако не го видим по новините, лично да се уверим в пристигането им. И също обеща да се опита да ми прати съобщение по телефона или по факса в хотела, ако забавят или отменят турнира.
На мене изобщо не ми беше казал такова нещо, обаче явно не ми беше казал доста неща, както установявах от Сара. Във всеки случай настъпваше моментът и аз да споделя нещо с нея.
— Всъщност довечера имам среща с Джак.
Тя ме погледна.
— Карлос не искаше…
— Карлос не е искал и да спиш с мене. Не ни интересува какво иска Карлос.
— Ти се съгласи да изпълняваш заповедите, капитане. Няма да ти позволя да изложиш операцията на риск.
Изведнъж си спомних щабния бункер. Всеки, който издаваше заповеди от тила, си въобразяваше, че знае какво се случва на фронта. Е, ако не си до мене, когато стане напечено, не знаеш какво се случва.
— Съгласих се да свърша работата. По моя си начин.
— Няма причина да се срещаш с него.
— Има много причини.
— Какви?
— Да се уверя, че са пристигнали, както току — що каза самата ти.
— Ако Карлос не ми прати съобщение, можем да проверим, като дойдем по-късно на кея.
— Трябва да обменим информация с Джак. И да пием по бира. — Прибавих: — Може никога повече да не се видим.
Сара се замисли.
— Къде ви е срещата?
— На отдавна уговорено място. Безопасно е.
— В колко часа?
— В шест.
— Ще дойда с теб.
— Няма.
Тя ме стрелна с поглед и аз ѝ отвърнах със също толкова твърд.
— Добре… — накрая въздъхна Сара. — Прави каквото знаеш. Но гледай да не те проследят. Него също. Не бива да те свържат с…
— Минал съм го тоя урок.
Тя май нещо се вкисна. Добре че се бяхме изчукали снощи.
Всъщност тя явно си мислеше същото като мене, понеже отбеляза:
— Така става, когато спиш с някой мъж. После ти се качва на главата.
— Не и ако иска бис.
— Трябваше да изчакам до неделя.
— В неделя съм свободен.
— Трябваше да послушам Карлос.
— Трябва да слушаш сърцето си. А не адвоката си.
— А вие кой орган слушате, сеньор?
— Сърцето си. — И оная си работа, естествено.
Сара ме погледна.
— Вярвам ти.
Целунахме се и се помирихме. Сексът променя правилата и динамиката. Придобиваш и в същото време губиш известна власт. Такъв е животът.
Огледах хоризонта с бинокъла, обаче не видях яхти да се приближават към пристанището.
Глождеха ме някои неща, затова я попитах:
— Доколко познаваш Фелипе?
— Срещали сме се. Карлос и Едуардо го познават.
— Може ли да смятаме, че Карлос или Едуардо са го проверили?
— Фелипе всъщност е внук на Едуардо. Непряк — И прибави: — Опитваме се да ограничим кръга до семейството си. Като мафията. Ако нямаш доверие на семейството си, нямаш доверие на никого.
Понеже не познаваше моето семейство. Ама можеше и да се запознаят. Щеше да е интересно.
— Нямаше да се безпокоя толкова за Фелипе, ако някой ми беше казал кой е.
Сара помълча, после каза:
— Рядко привличаме… външни хора в нашите работи. И когато го правим, не им казваме повече, отколкото се налага, за… каквото и да е.
Казват, че ние шотландците не допускаме външни хора в клановете си, и семейство Маккормик от клана Камбъл понякога проявява такава склонност. Обаче подозирам, че в сравнение с кубинците шотландците направо изглеждат отворени.
Не отговорих, обаче разбирах. Тъй де, нали съм гледал всички серии на „Кръстникът“.
Сара ме хвана за ръката.
— Сега с теб имаме особена връзка. — Усмихна се. — Ти всъщност вече си от семейството. Ще видиш, когато се приберем в Маями и направим голямо парти, за да го отпразнуваме.
Представих си как купонясвам в Маями по гуаябера и килт в цветовете на клана ми. Тая операция приличаше на глава лук, чиито люспи трябва да се обелят една по една. А бе няма ли по-лесен начин да се изчукаш и да спечелиш три милиона долара?!
26
В подножието на старата крепост се намираше Плаза де Армас, заобиколена от царски палми, и групата ни се скри на сянка, докато Антонио ни изнасяше урок по история. Не ми се щеше пак да повдигам въпроса за екскурзовода, обаче попитах Сара:
— Откъде Антонио знаеше, че и преди си идвала тук?
— Не съм сигурна… споменах на Алисън — сигурно тя му е казала.
Или пък Антонио разполагаше с информация от полицията, където имаха копия от визовите ни формуляри, а те пък бяха пълни с данни.
Сара хвърли поглед към кубинеца, който в момента пишеше есемес.