— Повярваха ли ти, че ще ги оставиш да живеят тук?
— Споменах наем от пет долара месечно.
— И как го приеха?
— Не особено добре. — И прибави: — На хората тук им предстои да извървят дълъг път. Страх ги е от бъдещето.
— Че кой не го е страх?!
Тя продължаваше да се взира в сградата.
— Пианото на баба още е в музикалния салон. Снимах го, за да ѝ го покажа… Не пожела да го види.
Погледнах си часовника.
— Искаш ли дайкири?
— Не.
— А да те снимам?
Сара кимна и ми подаде джиесема си.
Направих ѝ няколко панорамни снимки пред някогашното им семейно имение, после отблизо на фона на портала с колоните, като постоянно се вслушвах за признаци за скорошно срутване.
После поехме обратно към „Амбос Мундос“. Разбирах емоционалната връзка и чувството за загуба, които изпитваше Сара Ортега, обаче човек всъщност не може да се завърне у дома. Освен ако просто не е там, за да си вземе онова, което някога е оставил.
27
Когато стигнахме до „Амбос Мундос“, групата ни тъкмо излизаше от хотела и Антонио ни поведе към недалечната Плаза де Сан Франсиско де Асис. От едната страна на площада се намираше неотдавна реставрираният круизен терминал „Сиера Маестра“. Екскурзоводът го посочи и обяви:
— По някое време днес пристига нашественически флот от Америка.
Йейлските питомци колебливо се позасмяха в очакване на разяснение.
— Това всъщност е риболовна флотилия, която е отплавала от Кий Уест, за да участва в един нов турнир, „Пескандо Пор ла Пас“. — И преведе: — „Риболов за мир“. Името е измислено хитроумно, нали?
Хитроумните йейлчани се съгласиха.
— Риболовците ще минат през този терминал и ще излязат на този прекрасен площад, където ще ги приветства народът на Хавана. И после ще се пръснат по хубавите барове, и ще се напият като моряци. — Антонио се засмя на тъпата си шега.
Огледах се, обаче по нищо не личеше, че се очаква пристигането на яхтите — нямаше официални лица, репортери, лозунги и оркестри.
Пристигането на риболовната флотилия от Америка не можеше да се окачестви точно като новина от световен мащаб, но беше важно в контекста на кубинското размразяване, тъй че трябваше да се отбележи с някаква тържествена церемония и съответно да се отрази в медиите. Освен ако режимът не искаше да го игнорира или омаловажи, естествено. Или да го отмени.
— Почвам да се безпокоя — каза Сара.
— Да приемем, че Антонио е добре осведомен.
Екскурзоводът впери поглед в мен.
— Господин Мак е риболовец от Кий Уест и довечера сигурно ще иска да пие с другарите си.
Не отговорих и той продължи на други интересни теми.
Следващият ни и последен площад за тази сутрин беше Плаза Виеха — Старият площад — и по пътя дотам Сара ме попита:
— Какво искаше да каже Антонио?
— Не намирам нищо особено в думите му.
— Той направо ти даде да разбереш, че знае за срещата ти.
— За нея знаят само трима души — ние с Джак, а от един час насам и ти.
Тя очевидно ми се ядоса.
— Антонио е направил връзка между теб, риболовец от Кий Уест, и „Пескандо Пор ла Пас“.
— Няма никаква връзка. Това е случайно съвпадение, което би могъл да забележи всеки.
Стигнахме на Плаза Виеха и екскурзоводът заговори в движение:
— Този площад е построен през хиляда петстотин петдесет и девета година за домовете на най-богатите хавански семейства, които едно време се събирали тук да гледат публичните екзекуции. — И прибави: — Тези богати семейства вече ги няма, естествено.
Понеже бяха присъствали на собствените си публични екзекуции. Обаче Антонио не го спомена.
— Поразгледайте наоколо — разреши ни той. — Десет минути. После отиваме на обяд.
Половината група се насочи към фонтана в средата на площада, за да се снимат пред него, други отидоха на сянка, например Антонио, който се оттегли под едно дърво, запали цигара и се обади по джиесема си.
— Вика наказателния взвод — казах на Сара.
— Заслужаваш го.
Много смешно.
— Трябва да се успокоиш… — започнах аз.
— А ти трябва да се запиташ дали операцията не е провалена.
— Ако е така, трябва да благодариш на Антонио, че ни предупреди. Той наистина може да докладва в полицията, обаче не знае нищо. А ако просто ни хвърля въдица, не използва нужната стръв.
— Но защо ще ни хвърля въдица?
Основателен въпрос. Бях мислил по него.
— Ами, може би си привлякла вниманието му, понеже си от кубински произход, и като добър чивато да иска да се докара пред полицията.