— Внимавайте с чиватос.
— С кой?
— Питайте Антонио.
Екскурзоводът ме измери с поглед, после насочи вниманието си към тях.
— Това е… обидна дума… за гражданите, които доброволно участват в революционните комитети за бдителност. В Америка също има такива квартални групи за бдителност. Помагат на полицията в борбата с престъпността. — И прибави: — Те не се занимават с чужденци.
— Значи, ако някой чивато види подозрителен чужденец, няма да съобщи в полицията, така ли? — попита го Сара.
— Ами… като всеки почтен гражданин, ще съобщи, разбира се. В Америка, където имате тероризъм, полицията казва: „Акo забележите нещо, съобщете“. И тук е същото.
— В Америка не донасяме в полицията за политическите възгледи на съседите си — отбеляза Сара.
Е, в Мейн го правеха.
Синди смени темата и ме попита:
— Значи вие сте риболовец, така ли?
— Да.
— Ще идете ли да се срещнете с риболовците, които пристигат за този турнир?
— Не ги познавам.
— Аз бих искал да отида на терминала и да снимам пристигането на яхтите — обади се Невил и погледна Антонио.
— Не бива да се отделяте от групата — напомни му екскурзоводът. — Вашият Държавен департамент не ви позволява да ходите където си поискате в Куба.
Каква ирония, помислих си, че тъкмо моето правителство, а не кубинското, ограничава свободата на придвижването ни в полицейската държава на Антонио. Обаче ние със Сара скоро щяхме да получим уникалната възможност да изпълним официалната цел на тая екскурзия — да открием Куба сами.
Но Антонио имаше и една добра новина.
— Днес няма групова вечеря и всички сте свободни да отидете на Плаза де Сан Франсиско и да се срещнете с риболовците и екипажите от турнира. — И ме стрелна с поглед.
Не исках да продължаваме на тази тема, затова попитах Невил:
— Откъде взимате идеите си?
Той явно не знаеше.
Антонио също смени темата и се обърна към нас със Сара.
— Липсвахте ни в „Амбос Мундос“.
Оставих я да отговори и тя откровено си призна:
— Показах на Мак къщата на дядо и баба.
Това като че ли го заинтригува.
— Значи знаете къде е?
— Имам нотариален акт, издаден през хиляда осемстотин деветдесет и пета година.
— Е, пазете си го още един век — пошегува се той. — Нищо не се знае.
На Сара не ѝ стана смешно, разбира се.
— Днес къщата е развалина.
— Тя е дом за много хора.
— Не става и за животни.
Антонио я прониза с поглед.
— Откровена сте.
— Американски обичай.
— Да, знам. — След което я попита: — А с какво се е занимавал дядо ви, за да си позволи голяма къща в Хавана?
— Бил е честен бизнесмен. И е имал късмета да избяга в Америка преди да го арестуват безпричинно.
Екскурзоводът не каза нищо.
Щеше ми се Сара да не провокира Антонио, но изгнаническата общност явно притежаваше генетична склонност да дразни комунягите. Всичко ми е ясно, ама е по-безопасно да го правиш в Маями. В това отношение и аз трябваше да си меря приказките.
Семейство Невил очевидно се почувстваха изолирани или неловко и Ричард заяви, че излизал да пуши. Надявах се Антонио да му направи компания, обаче екскурзоводът остана. Синди попита къде е тоалетната и той ѝ обясни.
Останахме трима.
Антонио погледна Сара и я попита:
— Имате ли роднини в Куба?
— Не.
— Може ли да попитам защо идвате за втори път?
— Очевидно първото посещение ми е харесало.
— Чудесно. Куба е като майка, която приветства завръщането на своите синове и дъщери.
— Някои от които са били арестувани по изфабрикувани обвинения.
Той не отговори и Сара го попита:
— Откъде знаете, че съм за втори път в Куба?
— Някой ми го спомена.
— Защо разпитвате за мен?
Екскурзоводът се усмихна.
— Мислех, че сте… необвързана. — Погледна ме. — Поздравявам ви, сеньор.
„И има защо, сеньор“.
Антонио хвърли поглед през рамо към входа, после погледна към тоалетните и си помислих, че се чуди дали му се пуши, или му се пикае, обаче той се наведе към нас и предложи:
— Довечера може да отидем да пием по нещо заедно.
И двамата със Сара запазихме мълчание.
— Днес е свободната ви вечер — продължи кубинецът. — Може да се срещнем в седем в бар „Роландо“ във Ведадо. — Усмихна се. — Без туристи. Без Хемингуей.
Сара ме погледна, после му отговори:
— Благодаря, но имаме други планове.
— Тогава утре. На същото място и по същото време. Ще се извините и ще пропуснете груповата вечеря.