— Ще дойдете ли?
— Още го обмисляме.
— А помислихте ли за моето предложение да пийнем по нещо заедно?
— Вие ли ще черпите?
— Не, вие ще има за какво да ме почерпите.
Обърнах се към Сара. Все още седнала, тя погледна Антонио в очите.
— Ще дойдем.
— Добре. Ще си струва парите и времето ви.
— Ние ще преценим това.
Той кимна, после заподскача нагоре по стъпалата, все едно току — що е спечелил двегодишна заплата — което си беше точно така.
Сара се обърна към мен.
— Доверявам се на преценката ти.
— Имай доверие на инстинкта ми.
Тя се изправи.
— Ще видим. — После ме попита: — Гледат ли ти се потни момиченца по трико?
Да, ама…
— Далече ли е „Парке Сентрал“?
— На три преки по ей тази улица.
— Да вървим. — Аз също станах.
— Ще пропуснем Музея на пожарникарите.
— Нищо, ще ти покажа моя маркуч. Хайде.
Сара се усмихна и ме хвана за ръка.
— Ако ще се чупим от групата, първо трябва да проверим дали са пристигнали яхтите.
— Не бива и да припарваме до оня терминал, в случай че ни следят. Можем да проверим по Си Ен Ен или по Теле — там каквото беше.
И ръка за ръка забързахме към „Парке Сентрал“ за едно спонтанно следобедно чукане.
30
По пътя до хотела се разминахме със старец, който продаваше органа на комунистическата партия — „Гранма“. Сара му даде десет песо и взе един вестник.
Влязохме в „Парке Сентрал“ и се отбихме на рецепцията, обаче нямаше съобщение от Карлос.
— Самият факт, че няма новини, е добра новина — заключих аз.
Асансьорът дойде и я попитах:
— При мене или при тебе?
— Мисля, че са ми дали стая, която се подслушва.
Качихме се в моята стая. Закачих на външната брава табелата „Не безпокойте“ и превъртях ключа два пъти.
Сара включи телевизора и седна по турски на кревата, разделяйки вниманието си между Теле Ребелде и вестника.
— Виж дали ще намериш с какъв резултат са свършили Метс.
Минибарът беше зареден. Отворих две шишета „Буканеро“, подадох едното на Сара и седнах с другото на фотьойла да гледам новините. Водещите мъж и жена звучаха така, сякаш четяха таблица за проверка на зрението на испански.
Сара превключи на Си Ен Ен с дистанционното, обаче нямаше сигнал и тя отново върна Теле Ребелде, отпи глътка бира и пак запрелиства „Гранма“.
— Не мога да повярвам, че няма нито дума за „Пескандо Пор ла Пас“ — нито тук, нито по телевизията.
— Ако са отменили турнира, режимът с удоволствие щеше да съобщи и да хвърли вината върху американската подлост. — Повторих: — Липсата на новини е добра новина.
— Може и да си прав — съгласи се тя. — Трябва да обсъдим някои неща за довечера. Но първо донеси твоята карта да ти я обясня.
Погледнах си часовника. Наближаваше пет и не исках да закъснея за срещата с Джак в шест, затова предложих да поговорим под душа и смъкнахме потните си дрехи.
Душът беше леден, обаче аз го оставих да тече, в случай че стаята ми се подслушва, и пуснах водата във ваната, която — както знаех от Тад — се оказа топла. Влязохме и седнахме един срещу друг.
Сара се наведе към мен.
— На път за срещата с Джак искам да се отбиеш през терминала. Ако яхтите ги няма, направо се върни тук.
— Не, ще отида да видя дали Джак ще се появи на срещата ни.
— Защо?…
— Защото яхтите може да са се забавили. А ако властите не искат да дават гласност на пристигането им, може да са ги пренасочили някъде извън града, например на кея „Хемингуей“.
— Добре… но когато стигнеш на срещата, обади се по телефона на рецепцията и ми остави съобщение. Кажи или: „Седнали сме на по чаша“, или: „Още го няма“.
Загледах се как водата се надига над перископа ми.
— Слушаш ли ме?
— Да.
— Ако е там, ще разбера, че яхтите са пристигнали. Но ако не се появи до седем, върни се и ще се срещнем долу в салона. И на връщане все пак мини през круизния терминал.
Щях да чакам Джак в „Насионал“, обаче отговорих:,Si, comandante“, за да се изчукам. А тя каза:
— Най — добре вземи някое от онези триколесни таксита. Така ще имаш пълна видимост наоколо и освен това триколките минават напряко по задни и тесни улички, по които не могат да се движат коли.
Като в Кабул.
— И е излишно да ти напомням да не казваш на шофьора истинската си цел. Слез няколко преки по-рано.
— Добре. — Водата вече почваше да повдига надуваемите играчки на Сара, затова я спрях. Течащият душ осигуряваше известен фонов шум.