— Ако „Мейн“ — „Голямата риба“ — не пристигне в Куба, няма как да изнесем парите — също излишно ми напомни тя.
— Още не сме ги взели — отбелязах. — Освен тях, какво става с онова другото нещо, на което съм щял много да се зарадвам? По-голямо ли е от кутия за хляб? И ще можем ли да го изнесем от Куба без камион и яхта?
— Не биваше да ти казвам за това.
— По-скоро трябва да ми кажеш какво е.
— Не мога. — Погледите ни се срещнаха и тя прибави: — Най — важното тази вечер е да видиш дали е пристигнала флотилията.
— Да. И ако е пристигнала и Джак потвърди, че отиват в Кайо Гилермо, значи почваме — и тогава ще трябва да решим дали да чакаме нашия човек в Хавана, или да заминем сами за Камагуей. Трябва да се срещнем и с Антонио, за да видим какво иска да ни продаде.
Сара се замисли над всичко това.
— С Карлос и Едуардо бяхме абсолютно убедени, че планът ни е идеален…
— Плана си го бива — успокоих я. — Нали затова се съгласих да дойда. За съжаление обаче досега не върви както трябва. Между другото, винаги става така. Затова ние с тебе ще направим така, че всичко да тръгне както трябва.
— Харесва ми позитивната ти нагласа.
А на мене ми харесваше, че ѝ е дошъл акълът.
— С теб сме добър отбор — съгласих се. — Нали затова ме наехте.
Отпуснах се назад, затворих очи и се насладих на приятния миг, споделяйки топлата вана с приятелка и съотборничка.
Усетих, че пръстите на Сара галят топките ми, и се усмихнах.
— След като съм те хванала за топките, къде ви е срещата с Джак? — поинтересува се моята съотборничка.
Много смешно. Напомних ѝ:
— Колкото по-малко знаеш…
— Трябва да знам, в случай че се наложи да се свържа с теб.
— Вече си се свързала… не стискай толкова силно! В „Насионал“. В „Зала на славата“.
Тя пусна топките ми.
— Ако Джак не дойде и не видиш яхтите на терминала „Сиера Маестра“, ще вземем такси до кея „Хемингуей“.
— Добре.
— Обсъдихме ли всички непредвидени възможности?
— Че и отгоре.
Не си спомням живота без джиесеми, гласова поща, есемеси и интернет, обаче според родителите ми едно време всички планове, случайности и срещи трябвало да се уговарят подробно, преди хората да се разделят или да затворят телефона. Моето поколение било разглезено, твърдяха те, и станало мързеливо, безотговорно и прекалено зависимо от техниката, например от електрическите четки за зъби, и ако някой преместел чинията с вечерята ми петнайсет сантиметра наляво, съм щял да умра от глад.
Е, петте години в армията показаха, че родителите ми грешат. Можех да оцелея и без айфона си.
— За какво си се замислил?
— Мисля си, че щом имаме план Б и план В, сега ни трябва план А.
— А именно?…
— Пъхни щифт А в слот Б.
— Тъкмо го правя.
— Готово!
Така че се любихме във ваната. Страхотно обсъждане!
Сара седеше на леглото по една от моите тениски. Телевизорът работеше на Теле Ребелде и звукът беше усилен, за да заглушава думите ни. Докато се обличах — панталон и спортно сако, — тя каза:
— Внимавай и не забравяй да се обадиш по телефона.
Погледнах я.
— Ако не се обадя до седем или съобщението ми гласи „Не ме чакай“, значи съм в компанията на полицията.
Тя не отговори.
— Направо върви в американското посолство и влез вътре — по какъвто и да е начин. Дотогава иди да си намериш компания в салона, за да не дойдат да ти почукат на вратата. — И прибавих: — Това е последната непредвидена възможност.
Тя кимна.
— Всичко ще е наред — уверих я. — В девет ще се видим във „Флоридита“.
— Предай много поздрави на Джак.
— Ще го видиш в Кайо Гилермо.
— Ела тук.
Отидох при кревата и се целунахме.
— Сега ще се обадя на приятеля ми в Маями — каза Сара.
— Използвай телефона в бизнес офиса на хотела. — „И бъди кратка“.
Слязох във фоайето, обмених на касата петстотин долара за ККВ, после излязох и спрях едно триколесно такси.
— Малекон, рог favor.
И потеглих с малката моторна триколка.
Е, другия път, когато ми омръзнеше животът, щях да опитам с парапланер.
31
Малкото ми такси „Коко“ ловко се провираше сред трафика, така че никой не можеше да ме проследи, освен ако не беше Самотния рейнджър, яхнал Силвър. Въпреки това не се отбих до круизния терминал „Сиера Маестра“. Съвсем скоро щях да разбера дали Джак е в Хавана. Пък и закъснявах.
Още беше светло, но в тази знойна съботна привечер на Малекон вече гъмжеше от народ и вълноломът се бе превърнал в най-дългия бар за свалки на света.