— Как мина, след като пристанахте?
— Добре. Двама мръсни комуняги обиколиха от яхта на яхта да проверят паспортите и другите неща и да съберат по петдесет и пет долара пристанищна такса — двайсет и пет за Фидел, останалите за тях. Фелипе им даде торбички с храна и разни неща от „Уолгрийнс“ — паста за зъби, витамини и прочее, — те ни подпечатаха визите и хайде, ди ди мау.
Джак понякога използва виетнамски изрази, особено когато е на градус. В тоя случай искаше да каже, че са се разкарали.
— Дано някой от екипажите е останал да наглежда яхтите.
— За глупаци ли ни смяташ? — Не отговорих и той продължи: — Фелипе е на „Мейн“. На всички други яхти също има по един дежурен. Иначе няма да остане нищо, когато се върнем.
Или пък десет риболовни яхти ще плават за Кий Уест с петстотин кубинци на борда.
— На кея имаше ли охрана?
— Да. Десетина военни с калашници. Не съм се доближавал толкова до такъв автомат, откак взех оръжието на един убит жълтурковец.
— Каза ли им го?
Джак се засмя, после продължи:
— Тия копелета ни смъкнаха по двайсетачка на яхта — да ни помогнели да държим под око съдовете.
— Евтино сте минали.
— Ако не бяха въоръжени, щях да ги наритам в ташаците и да ги пратя на майната им.
— Добре. — Само че преговорите обикновено са в полза на оня с автомата, както отдавна бяхме научили с Джак — когато с автоматите бяхме ние. Попитах го: — Когато излязохте от терминала, посрещна ли ви духов оркестър?
— Не. Обаче на площада имаше снимачен екип и няколкостотин души.
— Дружелюбни ли бяха?
— Повечето. Викаха: „Добре дошли, американци“ и прочее. Ама една групичка викаше „Янки, вървете си вкъщи“ и „Cuba si — Yanqui по“. Такива глупости. Тъй че трябваше да останем пред терминала. — Отпи глътка бира. — Майната им.
Представих си творчески редактираните кадри по кубинската телевизия. Антиамериканска демонстрация, на която се е събрала половин Хавана. По Теле Ребелде нямаше да покажат дружелюбната група — кой знае как научила за пристигането на риболовната флотилия.
— Имаше ли полиция? — попитах. — Военни?
— Няколко патрулки. Ама ченгетата само си седяха, после някой изрева по мегафон нещо на испански и всички се пръснаха.
Край на спонтанната демонстрация.
— Предай на приятелката си, че не беше голямото посрещане, за което говореше тя — каза Джак.
Нито пък посрещането, за което говореше Антонио. И това ме накара да се запитам откъде екскурзоводът знае толкова за пристигането на американските яхти, щом не са съобщили по новините. Може би от същото място, откъдето и антиамериканската група — от полицията.
Във всеки случай информационното затъмнение и инсценираният антиамерикански протест ми позволяваха да надзърна в отношението на режима към размразяването. Нищо сериозно, освен ако не отменяха турнира.
— Кога потегляте за Кайо Гилермо? — попитах.
— Утре призори.
— Добре. Искам точно преди да отплавате да намериш уличен телефон или да вземеш назаем джиесем от някой кубинец и да позвъниш в хотел „Парке Сентрал“. — Дадох му касовата бележка от обмяната на валута с номера на хотела. — Остави съобщение за господин Маккормик от стая шестстотин и петнайсет. Ако заминавате за Кайо, кажи: „Полетът ми е навреме“. Ако са отменили турнира, кажи: „Полетът ми е отменен“. Името ти е… — Погледът ми попадна върху пурите. — Кристо. Разбра ли?
— Разбрах. Защо мислиш, че турнирът…
— Нищо не мисля. Обаче няма друг начин да разбера дали мръсните комуняги не са измислили някакъв повод да отменят турнира.
— Ако го отменят, спокойно можеш да се прибираш вкъщи.
Беше по-лесно да се каже, отколкото да се направи.
— Екипажите и рибарите имаха ли някакви проблеми на брега с полицията и местните? — попитах го във връзка с евентуалния повод за отмяна на турнира.
— Не съм чул. Всички едновременно тръгнахме от терминала — петдесетина души, включително три жени от риболовците, две от които хич не изглеждат зле, — и се пръснахме по баровете. Всички бяхме с шапки на „Пескандо Пор ла Пас“, ама аз дадох моята на една кубинска мадама. Хората в заведенията и по улиците бяха дружелюбни и ги почерпихме наред.
— И ти също си обърнал няколко бири.
Джак се усмихна.
— Нали сме посланици на добра воля. После почнахме да се разделяме на по-малки групички. — Показа ми някакъв документ. — Това бил посетителски пропуск или нещо от тоя род. Всички трябва да се върнем на яхтите до полунощ.