— Имам сестра в Ню Джърси.
— Написал ли си завещание?
— Не.
— Ако не оцелееш, как да открия сестра ти?
— Ако аз не оцелея, няма да оцелееш и ти.
— Да речем, че се прибера с парите, Джак. Как да предам твоя дял на сестра ти?
— Ако си такъв късметлия, задръж го.
— Добре. Как да открия сестра ти, за да ѝ съобщя, че си мъртъв?
— Говориш като офицер.
— Опитвам се да говоря като приятел.
Той допи бирата си и се зазяпа в празното пространство.
Реших да сменя темата.
— Как е времето тая седмица?
— Следващите два дни май ще е тъкмо за риболов. Ама в Атлантика се заформя тропическа депресия.
Наближаваше краят на сезона на ураганите, обаче в карибския регион беше необичайно горещо за октомври.
— Продължавай да следиш обстановката.
— Всички го правим. — После попита: — А бе, защо в Хавана е толкова по-горещо от Кий Уест?
— Сигурно заради жените.
Той се засмя.
— Да. Фелипе вика, че ако пъхнеш свещ в мексиканка, щяла да изтече разтопена, а ако я пъхнеш в кубинка, излизала запалена.
Радвах се да чуя, че са се сприятелили.
— Някакви механични проблеми с яхтата? — продължих да го разпитвам.
— Не.
— Тримата ти риболовци кога ще летят за Мексико?
— Заминават за Хавана веднага след последния ден от турнира. Ще пропуснат тържествената вечеря, когато ще раздават наградите.
— Кога отплава обратно флотилията?
— Към девет на другата сутрин. — Джак ме погледна. — Мога да си измисля някакъв механичен проблем и да те почакам след девет.
Нямах представа по кое време и даже в кой ден със Сара ще стигнем в Кайо Гилермо, нито как стои въпросът с охраната на кея, кого са подкупили, кой ще се наложи да бъде премахнат и кой ще ни помага там — ако изобщо имаше кой да ни помага. В момента тези неща не ме интересуваха много, понеже бяха от тактически характер, обаче от психологическа гледна точка винаги е добре да можеш да си представиш пътя към вкъщи.
— Мак?
— Ще отплаваш с флотилията. Но ти благодаря.
— Виж, това няма нищо общо с тебе и гаджето ти. Става дума за моите пари.
— Значи, ако се появя в Кайо без парите…
— Ще те оставя на кея. — Той поклати показалец и се усмихна. — Адиос, амиго.
— Коравосърдечен си, Джак.
— Не го приемай лично. И между другото, задник такъв, ти ми обеща яхтата, ако те убият, пък после си я продал на Карлос, еба ти.
— Ако я върнеш в Кий Уест, той с удоволствие ще ти я припише в замяна на мълчанието ти. А ако ни убият и двамата, няма за какво да се безпокоим.
Джак не можа да ми отговори нищо, така че само изтръска пепелта на пурата си.
Синатра пееше „Ню Йорк, Ню Йорк“, където ми се искаше да съм сега.
Е, настъпи моментът да преминем от бъдещите към настоящите проблеми.
— Изслушай ме. — Огледах се, за да се уверя, че не ме слуша никой друг. — Възможно е полицията да се интересува от нас със Сара.
Той ме погледна.
— Ако полицията те разпита, тука или в Кайо Гилермо, кажи, че си чувал за мене в Кий Уест, ама не знаеш да съм в Куба и нямаш представа дали съм си продал яхтата. Изобщо не си чувал за Сара Ортега и си просто наемен работник. А ако ти кажат, че са арестували мен или Сара и ние твърдим обратното, настоявай на своето, щото нищо друго не ти остава.
Джак кимна.
— Ако те разпитат в Хавана, поискай да ти позволят да се обадиш в посолството. Ако си в Кайо Гилермо и нещо вземе да ти намирисва по-кофти от рибата, кажи на Фелипе какво съм ти обяснил, ако вече не ти е обяснил същото. Просто излезте в морето с клиентите си да ловите риба и изобщо не се връщайте.
Той се вторачи в мен.
— Защо смяташ, че полицията се интересува от вас със Сара?
Исках да съм откровен с него, обаче наистина не знаех дали операцията отива по дяволите, или ние със Сара преиграваме. Или пък тълкувахме грешно алабализмите на Антонио. И нямаше да разбера, докато не се срещнехме утре вечер, а дотогава Джак щеше да е в Кайо Гилермо.
— Помниш ли как си изпадал в параноя пет часа по време на патрул, а нищо не се е случвало? — попитах го.
— Да.
— Така Бог ти показва, че това не ти е разходка в парка. Постоянно бъди нащрек.
— Ясно. Само че с това не отговаряш на въпроса ми.
— Добре. — И му разказах за проблемите на Сара на летището, за нашия кубински екскурзовод и за интереса на Антонио към Сара. — Възможно е интересът му да е личен, но може и да е нещо друго.
— Май просто иска да я чука.
— Да. Но тоя тип може да е и полицейски доносник.
— Сериозно?