— „Дайкири Ребелде“.
Тя отпи глътка.
— Не е зле. — Чукнахме се и Сара ме открехна: — Много преди идването на Хемингуей тук се събирали американци от Флорида и местните започнали да наричат бара „Флоридита“ — малката Флорида. И името си останало.
— Мислех, че значи „капан за туристи“.
Тя се усмихна.
— Ако си в Хавана, поне веднъж трябва да дойдеш тук.
— Добре. Ще го зачеркна от списъка си със задължителни забележителности. — Всъщност щях да зачеркна цялата страна от списъка си с места, които трябва да видя преди да умра.
Хвърлях по едно око на мъжа с пистолета и Сара също хвърли един поглед през рамо, после пак ме погледна.
— Той е от БЕ, Бригада Еспесиал — структура в ПНР, Полисия Насионал Револусионария. Част от Министерството на вътрешните работи. — И добави: — Падат си по чужденки. Колкото по-руси, толкова по- добре.
— Значи ти отпадаш.
— Те са главорези.
Оня от БЕ пак ме измери с поглед — а може и да зяпаше Сара.
— Ако ни поиска паспортите, просто ще му ги покажем без каквито и да било коментари — инструктира ме тя. — Макар че едва ли е тук за това.
Или пък щеше да ни помоли да излезем навън. Погледнах чантата ѝ, пълна с песо, плюс нейната карта — копие от която носех в джоба на сакото си. Това нямаше ли да е подозрително? Не толкова, колкото пистолетът. Ако ни арестуваха, заедно с мене щеше да загази и Сара. Лошо.
— ПНР правят следния номер — обясни ми тя. — Уличен продавач обвинява турист, че му е платил по- малко, отколкото трябва, и изведнъж се появява някой от ПНР или БЕ и урежда спора. Още по-голям проблем е, ако турист попадне в автомобилна злополука и изникне някой от тях. Не дай си боже да съобщиш, че са ти откраднали паспорта — ще те арестуват, защото си без паспорт.
— Е, в това има известна логика.
— Те са комемиердас. Лайнари. Така им викат хората, на тях и на комунистическите функционери. Лайнари.
— На испански звучи по-добре. — Освен това ми се струваше, че революцията е направила грешен завой.
— Те са обучени да се отнасят параноично към чужденците. Постоянно използват чиватос.
— Едуардо може би има право. Когато сваляш режима, трябва да ги разстреляш до крак. Или още по-добре да ги подложиш на изтезания, като ги пратиш да работят в туристическата индустрия.
Сара се усмихна.
— Хайде да си говорим за нещо по-приятно. — Наведе се към мен. — Значи яхтите са пристигнали?
— Да. Джак ти праща поздрави.
— Пита ли те дали спиш с мен?
— Беше ми написано на лицето.
— Дано не каже нищо на Фелипе.
— Никой не знае, че с Джак сме се срещнали — напомних ѝ. Макар че бях забравил да го предупредя да си държи езика зад зъбите.
Оня от БЕ позираше с двете млади жени и сервитьорът ги снима с джиесема на полицая, но не и с телефоните на американките.
— Друг няма право да ги снима — поясни Сара. — Те обаче си правят колекции от фотографии с… — тя кимна към момичетата — тъпи блондинки.
— Ти също му направи впечатление.
— Няма да дойде тук, понеже съм с теб. Но когато идвах в Хавана миналата година, само да се отдалечах на пет метра от групата, веднага почваха да ми досаждат полицаи и всеки хинетеро на улицата.
— Всеки какъв?
— Жиголо. Задник. В Хавана е пълно с такива. Тук жените са общодостъпна плячка.
— Ясно ми е защо искаше да дойда с тебе.
— И сама мога да се грижа за себе си. И на испански, и на английски. Трябваше ми само твоята яхта.
— Освен това мога да нося корабни сандъци.
— Идеалният мъж.
Ченгето явно приключи със содата и сеньоритите и се насочи към изхода. На излизане хвърли поглед назад към Сара.
Тя изглеждаше доволна, че си е отишъл. Аз също.
— Е, разказвай как мина с Джак — подкани ме Сара.
— Добре мина. Готова ли си за още едно?
— Да.
Махнах на сервитьора и поръчах „Дайкири Ребелдо“ за Сара и „Буканеро“ за мен. Тя поиска и две пури.
— Имаме повод за празнуване. Е, предполагам, че утре флотилията отплава за Кайо Гилермо.
— Засега. Казах на Джак да ми остави съобщение в хотела за всеки случай.
— Добре си се сетил. Но нека сме оптимисти. Имало ли е някакви проблеми на кея?
— Нищо, което да не е можело да се уреди с пари.
— Хубаво… Имало ли е официална церемония на площада?
— Не точно. — Предадох ѝ разказа на Джак.
Сара кимна.
— Антиамериканските демонстранти са били от БРР — Бригадас де Респуеста Рапида. Бригадите за бързо реагиране.
— И на какво реагират бързо?
— На каквото им каже правителството. — После поясни: — Това са доброволци, които се преструват на спонтанни демонстранти. Но както ти казах, тук нищо не е спонтанно.