— Мога. — Антонио погледна Сара. — Имам информация, че полицията се интересува от вас.
Е, това не ме изненадваше, а и явно не се отнасяше за мене. Освен ако екскурзоводът не пазеше най-важното за накрая.
Сара впери очи в него.
— Почти няма измами и капани в Куба, за които да не съм чувала, включително такива.
— Ако това беше полицейски капан, вече и двамата да сте арестувани — каза той. — А ако смятате, че искам да ви измамя, правите голяма грешка. Вашият проблем не съм аз — а полицията.
— Вие работите за полицията — сряза го Сара.
— Всички в Куба работят на две места и водят два живота. — И прибави: — И имат две души. Така оцеляваме. — След което ни напомни: — „Кубинците се мамят един друг. Продават се един друг“. В крайна сметка всички работим за себе си.
Ясно. Екскурзоводът също страдаше от тежък случай на множествено разстройство на личността и не бях сигурен кой Антонио е дошъл на срещата.
— Добре, значи тая вечер ще продадете приятелите си в полицията за пари, а утре ще измамите нас.
— Ще трябва да поемете този риск.
— Не. Мога да пасувам.
— Можете. Но това може да ви струва свободата.
— Погледнете ме — нареди му Сара.
Кубинецът се подчини.
Тя му заговори на испански и аз познах думите „лос виджилантес“, „чиватос“ и „Полисия Насионал Револусионария“, но не и думичката за „лайнари“, което показваше, че се владее. Тъй де, не че се поддавам на етнически стереотипи, ама госпожица Ортега имаше кубински темперамент, особено когато разговаряше с човек, когото смята за комунистически лайнар, унищожил Куба.
Антонио безизразно я изслуша и накрая я похвали:
— Говорите испански по-добре от un росо.
— Да си вървим — каза ми Сара и се изправи.
— Нека чуем защо Антонио смята, че полицията се интересува от теб — възразих аз.
Тя се поколеба, после седна и ме стрелна с извънредно ядосан поглед.
— Ваш ред е, амиго — подканих екскурзовода.
Антонио запали нова цигара и се обърна към мен — не към Сара.
— Тя е имала проблем на летището.
От Алисън ли имаше тази информация? Или от полицията?
— Не съм забелязал никакъв проблем на летището, нито пък тя ми е споменавала нещо.
— Носела е триста хиляди песо.
Виж, това вече можеше да го е научил единствено от полицията.
— Не е незаконно.
— Но е подозрително.
— Ако днес бяхте с нас, щяхте да знаете, че госпожица Ортега е направила дарение в песо на Матансаската духовна академия. А може и да сте научили, ако сте разговаряли с Лопе.
— Да, много любезно от нейна страна. Обаче полицията се интересува от останалите пари.
— Всичките са за кубински благотворителни организации. Но да се върнем назад. Обяснете ни откъде знаете какво се е случило на летището.
— Мислех, че сте наясно с това. Заради работата си имам контакти с туристи, главно американци. Полицията го намира за много полезно и иска от мен да съобщавам, ако забележа или чуя нещо подозрително. Понякога искат да наблюдавам конкретен човек — Антонио хвърли поглед към Сара, — когото вече подозират в престъпна или политическа дейност.
— А защо полицията подозира Сара Ортега в нещо?
— Те не ми казват всичко. Но освен за проблема на летището, в полицията ми обясниха, че тя е в Куба за втори път. И че е кубинка.
— Американка от кубински произход — поправи го Сара.
— Правили ли сте това и преди? — попитах го. — Да предупреждавате американски туристи — от кубински произход, — че полицията се интересува от тях? И да им искате пари?
— Задавате прекалено много въпроси.
— Съжалявам, имам още. Какво съобщавате на полицията за госпожица Ортега?
— Казвам им истината — че прави обидни забележки за кубинския социализъм.
— Споменахте ли им и за личния си интерес към госпожица Ортега?
Той се усмихна.
— Не им казвам всичко. Но им казах за ваканционната ви свалка.
— Затова ли поканихте и мен на тази среща?
— Поканих ви, защото полицията вече се интересува и от вас.
Вероятно им беше съобщил, че съм се усъмнил в честността на победата на Фидел в риболовния турнир. Освен това знаеше, че Сара няма да се срещне с него сама.
— И защо се интересуват от мен?
— Защото двамата с госпожица Ортега изчезвате заедно за определени периоди. Казахте, че след „Ривиера“ отивате във „Флоридита“, обаче установих, че не сте там, и не сте пренощували в определения ви хотел. И се отделихте от групата след Музея на революцията. Всичко това е подозрително и аз го съобщих на полицията.
— Казахте ли им, че с госпожица Ортега сме се запознали на тази екскурзия?