— Така твърдите вие.
Антонио сигурно съобщаваше на полицията грижливо подбрана информация, както правят всички полицейски доносници, за да се докарват. Така правят и задниците.
— Казах им също, че госпожица Ортега е разпитвала за неразрешено посещение на плажа — продължи той.
— И разбира се, сте им казали, че сте ѝ предложили да я заведете на нудистки плаж.
Екскурзоводът пак хвърли поглед към Сара. Може би си мислеше как е щяло да е — ако в картинката не съм се появил аз. Всъщност сигурно си беше представял срещата със Сара Ортега по съвсем друг начин. Без мене. И как ще я осведоми, че полицията се интересува от нея, ще ѝ обясни, че може да ѝ помогне, и ще ѝ разкрие какво очаква в замяна. Развинтена фантазия, само че по някое време трябваше да е разбрал, че Сара Ортега не е от ония жени, дето можеш да ги вкараш в кревата по този начин. А после в картинката се бях появил аз и фантазията му се беше преобразила в по-реалистичната възможност да прибере петстотин долара. Е, той наистина разполагаше с известна информация, обаче не споменаваше за „Пескандо Пор ла Пас“, нито за срещата ми с Джак Колби в „Насионал“, тъй че моята вина се изразяваше във връзката ми с госпожица Ортега, чиято вина пък беше нейният произход.
— Не ни казвате нищо, за което да не сме се досетили и сами — осведомих го. — Така че… ще платя сметката и ще се включа в колективния ви бакшиш в края на екскурзията.
— Екскурзията ще свърши за вас по-рано, отколкото си мислите.
Защо ли знаех, че ще го каже?
— Искате да кажете, че ще ни експулсират ли?
— За съжаление ще ви се случи нещо друго.
Какво ли можеше да е това нещо друго?
Антонио запали нова цигара от предишната.
— Както знаете, в Америка и Куба има хора, които не искат отношенията между двете страни да се нормализират. Самият режим се колебае. Може би се страхува от последиците.
Ние със Сара мълчахме и той продължи:
— Може да сте чули, че при пристигането на риболовната флотилия на кея е имало антиамериканска демонстрация.
Наистина бях чул, обаче отговорих:
— Това няма да допринесе за подобряване на отношенията.
— Няма. А и демонстрацията не е била спонтанна. Била е…
— Инсценирана?
— Да. Инсценирана. От Министерството на вътрешните работи. — Екскурзоводът погледна Сара. — Госпожица Ортега със сигурност знае, че това е изключително влиятелно министерство, което отговаря за вътрешната сигурност, граничната охрана и полицията. Те силно се противопоставят на нормализирането на отношенията. Страх ги е от — той посочи на север — онова там.
— От Републиката на раковината ли?
Антонио явно не ме разбра.
— От Америка. От настъпващата нова реалност. Обаче Министерството на вътрешните работи търси повод, който да спре кубинското размразяване и да предотврати свободния достъп на американци в страната. И за съжаление този повод ще бъде арестът на госпожица Ортега. Заедно с вас.
Не бях сигурен дали казва истината, или се опитва да ни уплаши, за да му дадем голям бакшиш.
— Аз по никакъв начин не съм свързан с Куба.
— Така твърдите вие. Но знам, че полицията ви проверява. Чрез интернет. И чрез свои източници в Кий Уест. Проверяват и дейността на госпожица Ортега в Маями.
Това вече беше кофти. Е, когато бях продал „Мейн“, бях закрил уебсайта си, обаче полицията все пак можеше да открие нещо и да ме свърже с „Голямата риба“. Що се отнасяше до Сара, от самата нея знаех, че не се е афиширала в Маями. Погледнах я — изглеждаше хладнокръвна и спокойна.
— Не съм сигурен кога ще ви арестуват — продължи Антонио. — Но някоя нощ сигурно ще почукат на вратите ви… или на една врата, ако спите заедно. — И прибави: — Обикновено го правят, когато сте най-уязвими — когато сте в кревата — и когато всички други спят. — След което последователно погледна Сара и мене в очакване на реакцията ни.
— Щом в полицията не ви казват всичко, защо са ви казали това? — поинтересувах се аз.
Струва ми се, че той очакваше да се развълнуваме повече, и отговорът му се позабави.
— Наредиха ми да съм на разположение за разпита ви в полицията, за да ви изоблича и да дам писмени показания.
— Добре, ако ви платим петстотин долара, какво да правим с тази информация?
— Трябва да напуснете Куба.
— Ако ви послушаме, полицията ще заподозре, че сте ни предупредили.
— А ако ви арестуват, вие ще им разкриете, че съм ги предал.
— Няма да направим такова нещо, амиго.
— Ще го направите, разбира се. Играя много опасна игра. Затова и за мен е не по-малко важно да напуснете страната.