— Всичко е наред.
После стана.
— Време е да си вървим.
Аз също станах, обаче Антонио остана седнал.
— Не биваше да се връщате — каза на Сара той.
Тя кимна.
— Но аз ще ви измъкна оттук.
Сара кимна повторно.
Хванах я под ръка и си тръгнахме. Фарел пееше „Защото съм щастлив…“
36
Спряхме на тъмната тиха улица.
— Наистина ли чух каквото си мисля? — попитах Сара.
Сара кимна.
— Той ми каза, че в „Роландо“ давали стаи на час. Отговорих му, че не мога да го направя, докато ти седиш там.
— Колко време според тебе щеше да отнеме?
— Не е смешно.
— Извинявай.
— Обаче се уговорихме да дойде в стаята ми утре към полунощ.
— Добре. И той си мисли, че сте се разбрали, така ли?
— Мисли си, че съм се уплашила. И че на мен също ще ми достави удоволствие.
— Не мога да повярвам, че тоя изрод действително го е направил в мое присъствие, та дори и на испански!
Сара хвърли поглед назад към „Роландо“.
— Той просто си мисли, че съм разпасана жена и че с теб сме случайни любовници. И също смята, че ти ще се съгласиш да спя с него, ако това е условието да ни помогне да избягаме. Казах му, че ще разговарям с теб и че съм сигурна, че ще се съгласиш.
— Може би трябваше да го предвидим.
— Аз го очаквах. Още от първия ден. — Помълча, после каза: — Утре вечер трябва да заминем.
— Да. — Съмнявах се, че ни следят, но за всеки случай трябваше да сме предпазливи. — Не бива да взимаме раницата ти тази вечер.
Тя погледна към изоставената къща, после се обърна към моста над реката.
— Добре. Хайде да отидем до Мирамар и да хванем такси.
Стигнахме до тесния мост над Рио Алмендарес. Оттам
Мирамар приличаше на приятно предградие във Флорида през 50–те години на миналия век. Виждах защо чужденците и комунистическият елит са избрали да живеят в този квартал, далече от двата милиона по- неблагополучни кубинци, които се тъпчеха в разрухата на Хавана.
Слязохме от моста и тръгнахме по улица, обточена с палми и къщи в пастелни тонове. Улиците в Мирамар се пресичаха под прав ъгъл и Сара явно познаваше района. Завихме на север и тя посочи с ръка.
— Главният булевард, Авенида Куинта, е нататък. Там ще хванем такси.
— Забеляза ли, че Антонио пак спомена за „Пескандо Пор ла Пас“? — попитах, докато вървяхме.
Сара нямаше какво да отговори.
— Възможно е полицията да подозира, че имам някаква връзка с това. Или пък ще открият връзката в резултат на проверката си в интернет. И тогава ще ни причакат в Кайо Гилермо.
— Ще мислим за това, когато стигнем там.
Тази стратегия не я бяхме учили в армията, обаче проблемите с операцията — включително тръгването на Едуардо по пътя на спомените — се трупаха толкова бързо, че не си струваше да споря.
Сара се загледа в добре поддържаните къщи от двете страни на улицата.
— Тези комунистически свине имат клубове на плажа, отлична храна и достъп до чуждестранни стоки, за каквито кубинският народ може само да мечтае.
Сигурно се разкъсват от угризения.
— Те са лицемерни лайнари.
И ако режимът паднеше, изгнаниците щяха да се завърнат и да се заселят в Мирамар. Представях си как Карлос открива там клон на кантората си.
— Съсредоточи се върху операцията. Не върху обитателите на Мирамар.
— Не ми чети лекции. Ти не си кубинец.
— Не ти чета лекции. Казвам ти — овладей омразата си и мисли защо сме тук и как да се измъкнем.
Сара не отговори.
Послушах собствения си съвет и се замислих за всички изненади, с които се бяхме сблъскали след слизането от самолета. Бог се опитваше да ни каже нещо. И ми се струваше, че знам какво е то.
— За колко време ще стигнем, ако оттук направо заминем за Кайо Гилермо? — попитах.
Сара не отговори.
— Колко? — повторих.
— Около осем часа.
— За няколкостотин долара може да вземем такси до Кайо и ще стигнем там преди разсъмване, ще се качим на „Мейн“ преди да са излезли на риболов и ще сме в Кий Уест тъкмо навреме за намалението в баровете.
Сара ме хвана за ръка.
— Нали каза, че пътят към дома минавал през Камагуей?
— Казах го, да. Обаче преди Антонио да ни съобщи, че полицията е по петите ни. Или че властите може да наредят на флотилията да си замине.
— Защо вярваш на всичко това?
— Защото може да е вярно. — Напомних ѝ: — Утре в полунощ имаш среща с него, така че сега е моментът да избягаме от Хавана.