Зърнах движение в дъното и видях, че към нас се приближават двама мъже. Единият ни поздрави на английски:
— Добре дошли в Сервиза на Чико.
Другият мълчеше.
Препречвайки огневата ми линия, Сара отиде при тях, тримата се ръкуваха и заговориха на испански, докато аз прикривах тила ѝ и проверявах тъмните ъгли на просторното помещение. Забелязах няколко мотоциклета, които можеше да са нашият транспорт до Камагуей.
Сара и нейните нови приятели дойдоха при мен и тя ме представи на Чико, мърляв петдесетинагодишен мъж с наскоро обезмаслени ръце, и по-младия Флавио, спретнат, красив и очевидно нервен от нещо. Ставам нервен от нервни хора.
— Имам кола за вас — осведоми ме Чико на почти идеален английски. — Носите ли ми сто и петдесет хиляди песо?
Сетих се, че кубинците обичали остроумните разговори, и го попитах:
— Това оторизирано представителство ли е?
Чико се засмя.
— Той ми каза, че имате чувство за хумор.
— Кой ви го каза?
Без да отговори, кубинецът ни заведе при стар „Буик“ комби. Флавио не дойде с нас.
— Каква красавица, а? — заяви Чико с глас на търговец на стари коли от Маями. — Истински бонбон! Оживяла история!
Всъщност приличаше на пълен боклук.
— Това е „Роудмастър“ комби, модел петдесет и трета. Купих го от една дребничка старица в Мирамар, която го е карала само през уикенда, откакто през петдесет и девета арестували мъжа ѝ. — И се засмя.
Май току — що бях попаднал в Зоната на здрача.
— Върви ли това нещо? — поинтересувах се.
— Като кон. Разгледайте я.
Със Сара смъкнахме раниците си и се приближихме до буика, неотдавна пребоядисан в черно, освен оригиналната дървена ламперия, в която спокойно можеше да се въдят термити. Хромираните части, с които бяха прочути буиците, бяха разкривени, обаче прозорците бяха цели, както и фаровете.
— На чие име е регистрирана колата? — попитах.
— На старицата. — И Чико прибави: — Не я издирват.
Не отговорих.
— Това не са ви Щатите, сеньор — увери ме той. — В полицейските коли няма компютри, с които да проверяват номерата. Няма да ви спрат.
Прочути последни думи.
Огледах се.
— Нямате ли нещо по-ново? Например червено „Порше“ кабрио?
— За още сто хиляди песо ще ви дам десетгодишна хонда „Сивик“. Обаче ми казаха, че ви трябвало комби, ван или джип.
— Кой ви каза?…
— Понеже сте щели да пренасяте нещо.
На това комби очевидно не можехме да натоварим дванайсет корабни сандъка.
— Какво да пренасяме?
— Де да знам? — Чико отвори предния капак на буика. — Само погледнете мотора. Знаете ли какво е това?
Надникнах вътре.
— Не. А вие?
— Това е бордови двигател „Пъркинс“, деветдесет коня. След основен ремонт е. — Чико се усмихна. — Взех окачването от една руска военна джипка и ремонтирах кормилната система с части от „Киа“. Скоростната кутия е от петгодишен „Хюндай“, амортисьорите са от пикап „Рено“, дисковите спирачки са от „Мерцедес“. — След което ме информира: — На такива коли им викаме Франкенщайн.
— Понеже убиват хора ли?
Чико се засмя и каза на Сара:
— Много е забавен.
Тя не отговори.
— Как са гумите? — поинтересувах се аз.
— В Куба се намират нови гуми. И четирите са „Гудиър“, внос от Мексико. Струваха ми цяло състояние. Не ги ритайте.
— Резервна?
— Гледайте да не спукате гума.
Той отвори предната лява врата.
— Купето си е оригинално.
— Виждам.
— Съжалявам, вътрешното осветление не работи.
— Няма проблем.
Чико се настани зад волана и натисна спирачките.
— Светят ли стоповете?
— Да.
Той ни показа, че мигачите и предните фарове също работят, после запали мотора, който звучеше добре, макар да не бях убеден, че деветдесетте конски сили могат да помръднат това чудовище.
— Мърка като котенце — надвика двигателя Чико.
— Може ли да я тествам навън?
— Естествено. След като я купите. — Той включи чистачките, наду клаксона и изрева: — Разкарай това магаре от пътя ми!
Чико несъмнено беше побъркан, обаче в Хавана не бях видял по-щастлив човек от него. Предполагам, защото сам си беше началник.
Той угаси мотора и слезе от колата.
— Ключовете са вътре. Резервоарът е пълен догоре, но датчикът показва, че е празен. Уредите не работят, обаче нямате нужда от тях. Радиото бачка, само че лампите му не правят много добър контакт и може да прекъсва при друсане. Просто го чукнете с ръка. Запалката си е наред.