— Къде е климатикът?
— В хондата — засмя се Чико.
Можехме да продължаваме така цяла нощ, ама майтапите и на двама ни почваха да се изчерпват. Погледнах Сара, която кимна.
— Можете ли да смъкнете под сто и петдесет хиляди? — попитах го аз.
— Ако я реставрирам, мога да я продам за петстотин хиляди. В Детройт са произведени само шестстотин такива бебчета. В това състояние ви я давам за сто и петдесет бона. Включително ДДС — то — прибави Чико и се засмя.
— Добре… купуваме я.
— Получавате истинска красавица.
— Аха. — Булката на Франкенщайн.
— Заповядайте в офиса ми.
Със Сара го последвахме до една маса в дъното на помещението. Флавио не се виждаше никакъв.
Чико избута настрани няколко бирени шишета и чаши от кафе.
— Сто и петдесет. Горивото е от мене.
Сара извади от дамската си чанта пачка банкноти по петстотин песо и двамата с Чико почнаха да броят.
Е, имахме кола, с която се надявах да успеем да стигнем до Камагуей, обаче нямахме име и адрес там и Чико надали можеше да ни ги осигури. Може би Флавио. Нещата не се развиваха както си ги бях представял, ама пък това можеше да се каже за всичко досега — включително изненадващата за мене информация, че ни трябвало комби, за да пренасяме нещо.
Сара и Чико повторно преброиха сто и петдесетте бона, които правеха около шест хиляди щатски долара. Оставаха ни достатъчно, за да платим на нашия човек в Камагуей за камиона, който щеше да ни трябва за пренасянето на корабните сандъци до Кайо Гилермо. Което, след като вече бях видял нелегалния сервиз, повдигаше въпроса защо не са съобщили на Чико, че имаме нужда от камион. Тъй де, тоя човек можеше да ти построи цял тир от кубчета „Лего“. Нещо ми се губеше. Например кой му е казал, че имам чувство за хумор.
Сметката излезе, Чико натъпка парите в джобовете си и всички се ръкувахме.
— Тая кола има ли документи? — полюбопитствах аз.
— Единственият документ е песото, сеньор.
— Ясно. — Нямаше смисъл да питам за застраховка и стикер за технически преглед. Хубавото беше, че не оставяме никакви документни следи. Нямахме си вземане — даване с фирми за автомобили под наем или таксиметрови шофьори, които можеха да донесат за нас в полицията. Тук бяха само Чико и Флавио. И ние им имахме доверие. Струва ми се.
Чико намери три чисти чаши и ни наля по малко бял ром. Чукнахме се.
— Salud!
Той се вторачи в издутината на ризата ми.
— Не знам кои сте, защо ви е кола и къде отивате. И не искам да знам. Обаче ми обещаха, че ще забравите откъде сте взели колата, ако ви спре полиция.
— И аз не знам кой сте, сеньор, но ако вие си мълчите, и ние ще си мълчим.
Чико погледна Сара. Тя му каза нещо на испански и кубинецът кимна.
Той ни пожела buenas noches, отиде при един стар „Харли“, запали го и потегли към изхода. Сякаш по даден знак Флавио изникна от сенките, отвори едното крило на портала и Чико излетя от своя безименен сервиз. Ако изобщо беше негов. Флавио затвори вратата и пусна резето.
Обърнах се към Сара. Откакто бяхме дошли, тя почти не отваряше уста. Бързах да напуснем Хавана, обаче първо ни трябваше информация за нашия човек в Камагуей и предполагах, че ще я получим от Флавио, но той дойде при нас и ни съобщи:
— Изчакайте тук, ще се срещнат с вас.
Нямаше смисъл да питам кой.
— Кога?
— Скоро. И ви желая успех.
Май си тръгваше. Имаше вид на човек, който ужасно се нуждае от нещо за пиене.
— Благодаря за съдействието — каза му Сара.
— Марсело съжалява, че не можеше да дойде лично, но го следят.
— Може би следващия път.
— Праща ви поздрави.
— Предайте и на него.
Флавио ни пожела „приятна вечер“, обърна се и тръгна към вратата.
Пак почвах да се чувствам като външен човек — все едно някоя жена те е поканила на гости при семейството си и всички разговарят за хора, които не познаваш, вместо за лудия чичо на тавана.
— Кой е той? — попитах Сара. — И какво правеше тук?
— Следеше всичко с Чико да мине както трябва. Отскоро е в нашата организация. Полицията не го познава.
— Имаше вид на човек, който ще се пречупи още щом го арестуват.
Тя не отговори.
Погледнах си часовника. Бяхме дошли преди четирийсетина минути. В армията ме бяха учили да напускам мястото на срещата веднага след като съм осъществил контакт с местните. Само че сега чакахме някого. Може би местната полиция.
Междувременно огледах помещението за странични или задни врати, после отидох при портала, отворих го и след като се уверих, че нашият наливащ се с бира часови още е там — от касетофона се носеше приятно солово изпълнение на китара, — отново го затворих и залостих.