— Божичко, това пък какво е? — извика Филип Филипович и се втурна към вратата.
— Котарак — досети се Борментал и изскочи след него.
Те се завтекоха по коридора към антрето, нахълтаха в него, оттам свиха по коридорчето към клозета и банята. От кухнята изхвръкна Зина и се сблъска с Филип Филипович.
Колко пъти съм заповядвал да няма котараци?! — развика се вбесен Филип Филипович. — Къде е той? Иван Арнолдович, успокойте, за бога, пациентите в приемната!
— В банята, в банята се е залостил проклетникът — викаше, задъхвайки се, Зина.
Филип Филипович натисна вратата на банята, но тя не се помръдна.
— Незабавно отпорете!
В отговор в заключената баня нещо заподскача по стените, строполиха се легени, подивелият глас на Бубев глухо изрева зад вратата:
— Ще те убия на място.
Тръбите зашумяха и потече вода. Филип Филипович подпря вратата с рамо и започна Да я кърти. Зачервената от жегата Дария Петровна се показа с разкривено лице на прага на кухнята. След това високото стъкло досами тавана между банята й кухнята се цепна, от него изпаднаха две парчета, а подир тях се изтърси грамаден котарак на тигрови пръстени и с небесносиня лента на врата, приличащ на полицай. Той падна на масата в дългото блюдо, сцепи го на две, скочи от блюдото на пода, след това се изви на три крака, а с десния замахна като в танц и се шмугна през тясната пролука към задния вход. Пролуката се разшири и котаракът бе сменен от бабешка физиономия със забрадка. Поръсената с бели точки пола на бабичката се намери в кухнята. Бабичката си избърса устата с палец и показалец, огледа кухнята с подутите си и бодливи очички и произнесе с любопитство:
— О, господи Исусе!
Клетият Филип Филипович прекоси кухнята и попита бабичката застрашително:
— Какво искате?
— Ще ми се да видя говорящото кученце — подмазвачески отговори бабичката и се прекръсти.
Филип Филипович пребледня още повече, приближи се до бабичката и й прошепна астматично:
— Веднага напуснете кухнята!
Бабичката заотстъпва заднишком към вратата и каза докачено:
— Не сте ли много дързък, професоре?
— Вън, рекох! — повтори Филип Филипович и очите му станаха кръгли като на бухал. Той собственоръчно затръшна вратата зад гърба на бабичката. — Дария Петровна, нали ви бях помолил?
— Филип Филипович — отчаяна му отговори Дария Петровна, стиснала оголените си ръце в юмруци, — какво да правя? Хората от сутрин до вечер напират, не мога да си гледам, работата.
Водата в банята ревеше глухо и страховито, но вече не се чуваха гласове. Влезе доктор Борментал.
— Иван Арнолдович, убедително ви моля… хм… колко пациенти има там?
— Единайсет — отговори Борментал.
— Отпратете ги, днес няма да преглеждам. Филип Филипович почука с кокалчетата на пръстите си по вратата и извика:
— Благоволете да излезете още сега! Защо сте се заключили?
— Гу-гу — жално и глухо му отвърна гласът на Бубев.
— Какво, какво?… Не чувам, спрете водата.
— Бау! Бау!
— Ама спрете водата де! Не разбирам какво е направил… — развика се Филип Филипович, изпадайки в бяс.
Зина и Дария Петровна надничах през кухненската врата. Филип Филипович задумка с юмрук по вратата.
— Ето го — извика Дария Петровна от кухнята.
Филип Филипович се втурна натам. През строшения прозорец под тавана се мярна и после се подаде в кухнята физиономията на Полиграф Полиграфович. Тя беше разкривена от злоба, с плачливи очи, а през целия нос се виеше, пламенеейки от прясната кръв, драскотина.
— Полудели ли сте? — попита Филип Филипович. — Защо не излезете през вратата?
Бубев, притеснен и уплашен, Се озърна и отговори:
— Заключил съм се.
— Отворете си де! Никога ли не сте виждали секретна брава?
— Не ще да се отвори пущината! — уплашено отговори Полиграф.
— Божичко, той е мръднал предпазителя! — извика Зина и плесна с ръце.
— Там има едно копченце! — викна Филип Филипович, мъчейки се да заглуши водата. — Натиснете го надолу… Надолу, надолу го натиснете!
Бубев се изгуби, но след малко пак се показа на прозорчето.
— Нищичко се не види — ужасен излая той през прозорчето.
— Ами светнете лампата! — Филип Филипович беше побеснял.
— Проклетото котарачище строши крушката, а аз, докато се мъчех да го хвана за краката, откъртих крана и сега не мога да го намеря.
Тримата плеснаха с ръце и останаха вцепенени в това положение. След около пет минути Борментал, Зина и Дария Петровна седяха един до друг върху мокрия килим, навит на руло в подножието на вратата, и го притискаха със задници към пода, а портиерът Фьодор със запалената венчална свещ на Дария Петровна се катереше по дървена стълба към вентилационното прозорче. Задникът му на едри сиви карета се мярна във въздуха и изчезна в отвора.