— Ду… гу-гу! — крещеше нещо Бубев през рева на водата.
Зачу се гласът на Фьодор:
— Филип Филипович, все едно, ще трябва да отворим, нека се изтече през кухнята.
— Отваряйте! — сърдито извика Филип Филипович.
Тройката се надигна от килима. Напънаха вратата на банята и водата веднага нахлу в коридорчето. В него тя се раздели на три потока: направо към отсрещния клозет, надясно към кухнята и наляво към антрето. Джапайки и подскачайки, Зина затръшна неговата врата. До глезените във водата, излезе Фьодор, който неизвестно защо се усмихваше. Той беше като с мушама, целият прогизнал.
— Едвам я затъкнах, голямо е налягането — поясни той.
— Къде е оня? — попита Филип Филипович, проклинайки, и вдигна единия си крак.
— Страх го е да излезе — каза Фьодор, усмихвайки се глупаво.
— Ще ме биете ли, татенце? — дочу се плачливият глас на Бубев от банята.
— Дръвник! — кратко му отвърна Филип Филипович.
Зина и Дария Петровна с надигнати до коленете поли, с голи крака, и Бубев с портиера, също боси, със запретнати крачоли, бършеха с парцали пода на кухнята и ги изцеждаха в кофи и в умивалника. Зарязаната готварска печка бумтеше. Водата се изтичаше през вратата към кънтящото стълбище и оттам по стъпалата отиваше към мазето.
Борментал, застанал на пръсти насред голямата локва на паркета в антрето, водеше преговори през открехнатата колкото позволяваше синджирчето врата:
— Днес няма да има прегледи, професорът не е добре. Имайте любезността да се дръпнете от вратата, тук се пукна една тръба…
— А кога ще преглежда? — не мирясваше гласът. — Аз съм съвсем за малко…
— Невъзможно е — Борментал се прехвърли от пръсти на пети, — професорът лежи и тръбата се пукна. Утре заповядайте. Зина, миличка! Оттук бършете, инак ще залее официалното стълбище.
— Не смогваме с парцалите!
— Сега ще я изгребем с канчета — обади се Фьодор, — ей сегичка.
Звънецът на входната врата не млъкваше и водата накваси подметките на Борментал.
— Но кога ще бъда опериран? — досаждаше един глас и правеше опити да се промуши през пролуката.
— Тръбата се спука…
— С галоши съм, мога да прегазя.
Зад вратата се появиха синкави силуети.
— Невъзможно е. Моля ви, елате утре.
— Ама аз съм записан.
— Утре. Водопроводът се повреди.
Фьодор пълзеше из езерото около краката на доктора, стържеше с канчето, а издрасканият Бубев измисли нов метод. Той нави един огромен парцал, легна по корем във водата и я погна от антрето обратно към клозета.
— Защо я разкарваш из целия апартамент, обеснико? — сърдеше се Дария Петровна. — Изливай я в умивалника.
— С умивалника няма да насмогнем — отговори й Бубев, ловейки с ръце мътната вода, — ще залее главния вход.
От коридора със скърцане се зададе една пейчица, а на нея стоеше, балансирайки, Филип Филипович със сини чорапи на райета.
— Иван Арнолдович, стига сте им отговаряли! Идете в спалнята, ще ви дам пантофи.
— Нищо, Филип Филипович, дребна работа.
— Обуйте едни галоши.
— Няма нужда, вече си намокрих краката.
— Ах, боже Мой! — завайка се Филип Филипович.
— Мръсно животно — неочаквано се обади Бубев, който клечеше със супник в ръцете.
Борментал затръшна вратата, не се сдържа и прихна да се смее. Ноздрите на Филип Филипович се разшаваха, очилата му засвяткаха.
— Кого имате предвид — попита той Бубев от висотата си, — ако мога да знам?
— За котарака казвам, гадина долна! — отговори Бубев, отмествайки очи настрана.
— Знаете ли, Бубев — каза Филип Филипович, след като си пое дъх, — положително не съм виждал по-нахално същество от вас.
Борментал се изкиска.
— Вие — продължи Филип Филипович — сте просто безсрамник. Как смеете да говорите такива неща? Направихте тая беля и на всичко отгоре си позволявате… Не! Това е дявол знае какво!
— Бубев, кажете ми, ако обичате — обади се Борментал, — докога ще гоните котките? Засрамете се! Това е безобразие! Диващина!
— Как да е диващина?! — мрачно отговори Бубев. — Никаква диващина не е. Не го изтрайвам в апартамента. Само гледа какво да задигне. Изплюска каймата на Дария. Исках да го вкарам в пътя.
— Вас трябва някой да ви вкара в пътя — рече Филип Филипович. — Я си вижте физиономията в огледалото.
— За малко да ми извади окото — мрачно се обади Бубев, пипайки окото си с мокра мръсна ръка.
Когато почернелият от влагата мокър паркет позасъхна, всички огледала се замъглиха и престана да се звъни на вратата, Филип Филипович се появи в антрето по сахтиянени червени пантофи.