— Ето ви, Фьодор.
— Най-покорно благодаря.
— Веднага да се преоблечете. Да, и ще ви препоръчам: пийнете си водка при Дария Петровна.
— Най-покорно благодаря. — Фьодор помълча притеснено, после каза: — Да прощавате, Филип Филипович, чак ме е срам. Само че трябва да се плати прозорецът на седми апартамент. Гражданинът Бубев го строшил с камък.
— Котарак ли е замерял? — попита Филип Филипович, навъсен като облак.
— Там е работата, че наемателя на апартамента. Той вече се закани, че щял Да го даде под съд.
— Дявол да го вземе!
— Бубев прегърнал готвачката им, а той го погнал. И се скарали.
— За бога, веднага ми съобщавайте за такива неща! Колко трябват?
— Рубла и половина.
Филип Филипович извади три лъскави монети по петдесет копейки и ги връчи на Фьодор.
— Бива ли да се плащат на такъв простак рубла и половина? — зачу се през вратата глух глас. — Той си е виновен…
Филип Филипович се обърна, мълком избута Бубев, натика го в приемната и врътна ключа. Бубев веднага задумка отвътре е юмруци по вратата.
— Стига! — с явно поболял глас възкликна Филип Филипович.
— Е, туй вече наистина е и аз не знам какво — многозначително констатира Фьодор. — Такъв нахалник през живота си не съм виждал.
Борментал изникна като изпод земята.
— Филип Филипович, моля ви, недейте се ядосва.
Енергичният ескулап отключи вратата на приемната и оттам се чу гласът му:
— В кръчма ли се намирате?
— За бой плаче — добави решителният Фьодор.
— Не бива така, Фьодор — печално промърмори Филип Филипович.
— Ама моля ви се, за вас ми е жал, Филип Филипович.
VII
— Не, не и не! — настойчиво заговори Борментал. — Бъдете така любезен да си я сложите.
— Стига де! — размаргази се недоволният Бубев.
— Благодаря ви, докторе — благо каза Филип Филипович, — защото на мен вече ми омръзна да правя забележки.
— Все едно няма да ви позволя да ядете, докато не си я сложите. Зина, вземете майонезата от Бубев.
— Как тъй „вземете“?! — вкисна се Бубев. — Сега ще си я сложа.
С лявата си ръка той загради купичката с майонезата от Зина, а с дясната натъпка края на салфетката под яката си и заприлича на клиент от бръснарница.
— И с вилица, ако обичате — добави Борментал.
Бубев въздъхна продължително и започна да излавя парчета есетра от гъстия сос.
— Да си пийна още водчица, а? — заяви той въпросително.
— А няма ли да ви стане множко? — осведоми се Борментал. — Напоследък твърде налитате на водката.
— Свиди ли ви се? — попита Бубев и го погледна изпод вежди.
— Глупости приказвате — намеси се суровият Филип Филипович, но Борментал го прекъсна.
— Не се тревожете, Филип Филипович, оставете на мен. Вие, Бубев, дрънкате дивотии и най-възмутителното е, че ги дрънкате безапелационно и уверено. Водката, естествено, не ми се свиди, тя не е моя, а на Филип Филипович. Просто това е вредно. Туй първо, а второ — и без водка се държите неприлично.
Борментал посочи залепения бюфет.
— Зинуша, дайте ми, ако обичате, още малко от рибата — рече професорът.
В това време Бубев се пресегна към гарафичката, погледна накриво Борментал и си напълни чашката.
— И на другите трябва да предложите — каза Борментал. — И тъй, първо на Филип Филипович, след това на мен и най-накрая на себе си.
По устните на Бубев потрепна едва забележима саркастична усмивка и той наля водка в останалите две чашки.
— Всичкото ви е като на парад — заговори той, — салфетката насам, вратовръзката натам, па „извинявайте“, па „моля ви“, па „мерси“, а истински не ви стиска. Сами се тормозите като през царско време.
— А как е „истински“, ако може да запитам?
Бубев не отговори на Филип Филипович, а вдигна чашката си и произнесе:
— Всичко най ви желая…
— Да ви се връща — с известна ирония се обади Борментал.
Бубев лисна съдържанието на чашката в гърлото си, намръщи се, доближи парченце хляб до носа си, помириса го, а след това го налапа, при което очите му се наляха със сълзи.
— Стажът му се обажда — неочаквано каза отсечено и’ сякаш в унес Филип Филипович.
Борментал го изгледа учудено.
— Виноват…
— Стажът — повтори Филип Филипович и горко поклати глава, — с нищо не можем да му помогнем. Климсие бил, Климсие останал.
Борментал с огромен интерес остро се взря в очите на Филип Филипович.
— Смятате ли, Филип Филипович?
— Какво ще смятам, сигурен съм.
— Нима… — започна Борментал и млъкна, поглеждайки Бубев.