В осветения четириъгълник на коридора той съзря Дария Петровна само по нощница, с войнствено пламнало лице. И лекарят, и професорът бяха заслепени от изобилието на мощното и — както им се стори от уплаха и на двамата, — съвсем голо тяло. В могъщите си ръце Дария Петровна мъкнеше нещо и това „нещо“ се дърпаше, сядаше на задника си и малките му крачета, обрасли с черен пух, се заплитаха по паркета. „Нещото“, разбира се, се оказа Бубев, съвсем загубил ума и дума, все още на градус, разчорлен, само по риза.
Дария Петровна, грандиозна и разголена, тръшна Бубев като чувал с картофи и изрече следните думи:
— Порадвайте се, господин професоре, на нашия посетител Телеграф Телеграфович. Аз пак иди-дойди, била съм омъжена, но Зина е невинно момиче. Добре, че се събудих.
След като привърши речта си, Дария Петровна се сепна от срам, закри гърдите си с ръце и побягна.
— Дария Петровна, извинявайте, за бога — викна й почервенелият Филип Филипович, когато се съвзе.
Борментал запретна още по-високо ръкавите на ризата си и се насочи към Бубев. Филип Филипович надникна в очите му и се ужаси.
— Не бива, докторе! Забранявам ви… Борментал хвана с дясната си ръка Бубев за яката и така го раздруса, че ризата му се цепна отпред.
Филип Филипович се втурна, пресрещна го и започна да изскубва хилавия Бубев от клещестите хирургически ръце.
— Нямате право да се биете! — викаше полуудушеният Бубев, сядайки на пода и изтрезнявайки.
— Докторе! — викаше Филип Филипович.
Борментал донякъде дойде на себе си и пусна Бубев, веднага след което той се разхленчи.
— Добре — изсъска Борментал, — нека изчакаме до утре заран. Ще му уредя аз едно гала представление, когато изтрезнее.
Той вдигна Бубев и пак го помъкна към приемната да спи.
При това Бубев направи опит да го ритне, но краката му не го слушаха.
Филип Филипович стоеше разкрачен, поради което тюркоазените пешове на халата му се бяха раздалечили, вдигнал ръце и очи към лампата в коридора, и повтаряше:
— Ама че работа… Ама че работа…
IX
Гала представлението за Бубев, обещано му от доктор Борментал, все пак не можа да се състои на другата заран поради това, че Полиграф Полиграфович изчезна от къщи. Борментал изпадна в яростно отчаяние, нарече се магаре, загдето не беше скрил ключа от входната врата, крещеше, че това е непростимо, и завърши с пожеланието Бубев да бъде прегазен от автобус. Филип Филипович седеше в кабинета, заровил пръсти в косата си, и говореше:
Представям си какви ще ги върши на улицата… Представям си… „От Севиля до Гренада…“ Боже мой!
— Той като нищо може да е и в домкомитета — развилия се Борментал и хукна нанякъде.
В домкомитета той така се спречка с председателя Швондер, че онзи седна да пише заявление до Народния съд на Хамовнически район, крещейки при това, че не е пазач на питомеца на професор Преображенски, още повече, че този питомец предния ден се е оказал мерзавец, защото взел от домкомитета, уж за покупка на учебници от кооперацията, седем рубли.
Фьодор, който спечели от тази работа три рубли, претърси цялата къща от горе до долу. Никъде нямаше никакви следи от Бубев.
Изясни се само това, че Полиграф е напуснал сградата призори с каскет, шалче и балтон, снабден с бутилка водка от бюфета, с ръкавиците на доктор Борментал и с всичките си документи. Дария Петровна и Зина открито изразиха бурната си радост и надеждата, че Бубев вече няма да се върне. Предния ден Бубев взел от Дария Петровна на заем три рубли и петдесет копейки.
— Тъй ви се пада — ръмжеше Филип Филипович и тресеше юмруци.
Телефонът звъня през целия ден, звъня и на другия. Лекарите приеха необикновено количество пациенти, а на третия ден неотложно възникна въпросът, че трябва да се обадят в милицията, за да се заеме въпросната с издирването на Бубев в московския въртоп.
И щом бе изречена думата „милиция“, благоговейната тишина на Обуховата уличка се разцепи от лая на един камион и прозорците на къщата задрънчаха. След това прозвуча уверено позвъняване и Полиграф Полиграфович влезе с необикновено достойнство, в пълно мълчание си свали каскета, окачи балтона си на рогата и се оказа в нов вид. Беше облечен с нечия кожена куртка, с охлузени, също кожени, гащи и английски високи чепици е връзки до коленете. Из цялото антре мигновено се разнесе неимоверна миризма на котараци. Преображенски и Борментал като по команда скръстиха ръце на гърдите си, застанаха от двете страни на входната врата и зачакаха първите съобщения от страна на Полиграф Полиграфович. Той заглади четинестата си коса, окашля се и Се огледа така, че пролича: Полиграф иска да прикрие смущението си с фамилиарно държане.