„Толкоз ми провървя, толкоз ми провървя — мислеше си то, задрямвайки, — направо неописуемо ми провървя. Пуснах корен в тоя апартамент. Окончателно съм убеден, че в произхода ми има нещо сбъркано. Тая работа не е минала без водолаз. Курва е била баба ми, бог да я прости. Вярно че, кой знае защо, ми нацепиха главата, но ще ми мине като на куче. Туй е нищо и половина.“
В далечината глухо подрънкваха стъкленици. Ръфнатият подреждаше шкафа в манипулационната.
А беловласият вълшебник седеше и Си тананикаше:
— „Нилски брегове свещени…“
Кучето виждаше странни неща. Човекът потапяше ръцете си с хлъзгави ръкавици в стъклениците, изваждаше мозъци — тоя упорит, настойчив човек, — присвиваше очи и си пееше:
— „Нилски брегове свещени…“
Януари — март 1925 г.
Москва