Двата куршума попаднаха в гърдите на белгиеца. Единият прониза дробовете му. Непознатият го подмина и отцепи направо през тревата, за да избяга от светлината на ракетите, които Дюпре продължаваше да праща във въздуха. Шанън видя как Вламенк бавно се обръща. После белгиецът вдигна базуката, положи я на дясното си рамо, прицели се внимателно и натисна спусъка.
Не се случва всеки ден снаряд с размерите на тези, с които стреля югославската РПГ–7, да улучи човек точно в тила. После откриха в тревата само няколко парчета от панталоните на непознатия нападател.
При изстрела на базуката Шанън се хвърли на земята, за да не го изпепели реактивният пламък. Още не беше станал, когато Малкия Марк изпусна оръжието си, политна напред с протегнати ръце, и се строполи върху твърдите каменни плочи при портала.
В този момент излетя последната сигнална ракета.
След като изстреля последната от десетте магнезиеви ракети, Големия Джони Дюпре се изправи и изкрещя: „Сънди!“
Наложи се да извика три пъти, преди африканецът, който беше на десет метра от него, да го чуе. Минохвъргачките и сирената бяха проглушили ушите и на тримата. Дюпре нареди на Сънди да остане да наглежда минохвъргачките и лодката. После даде знак на Тимъти да го последва и започна да препуска през тревата и храсталаците по посока на града. Макар че Дюпре изсипа повече жупел, отколкото четиримата други наемници, взети заедно, той не искаше да се лиши от боя лице в лице с врага.
Освен това задачата му беше да се оправи с казармите, а той си спомняше разположението им на картата, която видя на борда на „Тоскана“. Двамата тичаха в продължение на десет минути, преди да излязат на пътя, който пресича напреки полуострова. Вместо да свият надясно към двореца, Дюпре пое наляво към казармите. Тук спряха да тичат и тръгнаха от двете страни на пътя с насочени напред шмайзери, готови да стрелят в момента, в който се появи някаква опасност.
Опасността се появи още след първия завой. Преди двайсет минути канонадата на Тимъти бе заставила всичките двеста войници от армията на Кимба да изскочат от помещенията и да се разбягат в нощта. Но дванайсет от тях се бяха събрали отново и сега стояха край пътя и нещо си шушукаха. Ако не бяха с проглушени уши, Дюпре и Тимъти щяха да ги чуят. Но в това състояние те забелязаха групата едва когато различиха тъмните силуети под сянката на палмите. Десет от войниците бяха голи. Явно канонадата ги бе заварила в леглата. Другите двама, които очевидно са били на пост, бяха облечени и въоръжени.
Изсипалият се предната нощ проливен дъжд бе разкалял земята и мините на Тимъти бяха потънали в меката почва, без да постигнат напълно разрушителния си ефект. В очите на виндуските войници, които стояха край пътя, имаше някаква доза самообладание. А един от тях имаше ръчна граната.
Когато видяха бялото лице на Дюпре, от което потта отдавна беше измила боята, виндусите внезапно се раздвижиха и това предизвика южноафриканеца. Той изкрещя „Огън!“ и натисна спусъка. Четирима бяха посечени на място от откоса на шмайзера. Останалите осем тръгнаха да бягат. Огънят на Дюпре повали още двама между дърветата. Както тичаше, един от виндусите се обърна и хвърли предмета, който държеше в ръката си. Той не знаеше как се борави с този предмет, но беше горд, че го притежава, и отдавна мечтаеше да дойде денят, в който ще го използва.
Гранатата се издигна високо във въздуха и при падането си удари Тимъти право в гърдите. Ветеранът хвана предмета, седна на земята, разгледа го и разбра какво представлява. Забеляза също, че глупакът, който беше хвърлил тази граната, бе забравил да свали предпазителя. Тимъти бе виждал веднъж как един наемник улавя граната и я хвърля обратно по врага. Той се изправи, махна предпазителя на гранатата и я запрати към оттеглящите се виндуски войници.
Тя за втори път се вдигна във въздуха, но този път улучи едно дърво. Чу се тъп звук и гранатата падна, преди да е достигнала целта си. В този момент Дюпре смени пълнителя на шмайзера си и се спусна да преследва виндусите. Тимъти извика да го спре, но южноафриканецът явно помисли, че помощникът му вика от радост. Наемникът притича осем крачки напред между дърветата, стреляйки от хълбок, и се озова на два метра от гранатата, когато тя експлодира.