— Националната радиостанция?
— Долу, на приземния етаж. Не е засегната. Още не сме изпробвали електрическата инсталация, но радиото разполага със собствен дизелов генератор.
Ендийн кимна в знак на задоволство.
— В такъв случай остава само новият президент да обяви успеха на преврата, да състави новото правителство и да поеме властта в свои ръце.
— Трябва да помислим за сигурността — предупреди Шанън. — Армията е разпръсната и ще мине доста време, докато се събере отново. А и не се знае дали всички виндуси ще бъдат готови да служат за новия президент.
Ендийн се ухили.
— Ще се съберат веднага щом се разнесе мълвата, че на власт е нов човек, и ще му служат, защото той ще е шеф. В това няма никакво съмнение. Междувременно тази група, която сте набрали, ще свърши работа. Важното е, че са черни. Европейските дипломати трудно правят разлика между две черни лица.
— А вие правите ли? — попита Шанън.
Ендийн повдигна рамене.
— Не — каза той. — Но това няма значение. Между другото, да ви представя новия президент на Зангаро.
Той посочи към зангарийския полковник, който беше ухилен до уши и оглеждаше стаята, която твърде добре познаваше.
— Бивш главнокомандващ на зангарийската армия, организатор на успешен преврат или поне така ще пише в световната преса, и нов президент на Зангаро. Полковник Антоан Боби.
Шанън се изправи, приближи се до полковника и се поклони. Боби се ухили още по-широко.
— Може би президентът ще пожелае да види новия си кабинет — каза наемникът.
Ендийн преведе. Боби кимна и тромаво се понесе към вратата. Мина през нея. Тя се затвори зад гърба му. Пет секунди по-късно отвътре се чу един-единствен изстрел.
Когато Шанън се появи отново, Ендийн се вторачи в него.
— Какво беше това? — попита той неуместно.
— Изстрел — каза Шанън.
Ендийн скочи на крака, бързо пресече стаята и застана пред отворената врата на кабинета. После се обърна. Лицето му беше восъчнобяло. Думите му се губеха.
— Застрелял си го — прошепна той. — Толкова усилия ни костваше, а ти си го застрелял.
В гласа му се набраха яростни нотки.
— Ти въобще разбираш ли какво си направил? Тъп, смотан маниак, скапан наемник… нещастник такъв!
Шанън седеше удобно облегнат в креслото зад масата и наблюдаваше Ендийн, без да проявява особен интерес към думите му. С периферното си зрение забеляза, че бодигардът прокарва ръка под широката си риза. Последвалият втори изстрел проглуши ушите на Ендийн, защото дойде по-отблизо. Ърни Лок се катурна заедно със стола и се просна върху плочките, допълвайки шарките на старата колониална мозайка с тънка ивичка кръв, която извираше от диафрагмата му. Шанън измъкна ръката си изпод дъбовата маса и постави 9-милиметровия „Макаров“ върху плота. От цевта се виеше синкав дим.
Ендийн някак се смали в раменете. Сякаш съзнанието за това, че е загубил богатството, обещано му от сър Джеймс Мансън, след като Боби поеме властта, изведнъж се беше примесило с осенението, че Шанън е най-опасният човек, когото е срещал. Това прозрение обаче идваше твърде късно.
Семлер се появи на вратата на кабинета зад гърба на Шанън, а след малко и Лангароти безшумно се вмъкна в трапезарията от коридора. Шмайзерите и на двамата бяха насочени към Ендийн. Предпазителите им бяха спуснати. Шанън стана.
— Хайде — каза той. — Ще ви откарам обратно до границата. Оттам нататък можете да продължите и пеш.
Единствената здрава гума от двата зангарийски камиона бе поставена на камиона, с който пристигна Ендийн. Брезентовото покривало бе свалено и в каросерията седнаха трима африкански войници, въоръжени с автомати. Други двайсет, униформени и въоръжени, напуснаха под строй двора на двореца.
Близо до портала срещнаха доктора. Беше с цивилни дрехи. Шанън му кимна и размени няколко думи с него.
— Всичко наред ли е, докторе?
— Да. Поне засега. Петдесет доброволци от моя народ ще дойдат да разчистят двореца. Други петдесет ще бъдат тук днес следобед, за да получат униформи и оръжие. Вече влязох във връзка със седем от видните личности на Зангаро. Всички приеха да работят за нас. Ще имат събрание довечера.
— Чудесно. Няма да е лошо да изготвите първия бюлетин на новото правителство. Трябва да го излъчим в най-скоро време. Помолете мистър Семлер да задейства предавателя. Ако не успее, ще използваме радиостанцията на кораба. Нещо друго?
— Да, има още нещо — каза докторът. — Мистър Семлер твърди, че корабът в шелфа е руски. Казва се „Комаров“ и от няколко часа постоянно излъчва молби за разрешение да влезе в пристанището.