Шанън помисли малко.
— Помолете мистър Семлер да изпрати на „Комаров“ радиограма със следния текст: МОЛБА ОТКАЗАНА ТОЧКА НЕОПРЕДЕЛЕНО ВРЕМЕ ТОЧКА — каза наемникът.
После се разделиха и Шанън отведе Ендийн при камиона. Ирландецът седна зад волана и насочи возилото по пътя към границата.
— Кой беше този? — мрачно попита Ендийн, докато камионът минаваше покрай бараките на черните пришълци, които работеха в Зангаро.
Навсякъде в този район цареше бурно оживление. Ендийн с учудване забеляза, че на всички кръстовища са разположени въоръжени постове.
— Човекът при портала ли? — попита Шанън.
— Да.
— Това беше доктор Окойе.
— Доктор по окултните науки, предполагам.
— Е, има докторат от Оксфорд.
— Приятел ли ти е?
— Да.
Разговорът се поднови едва когато излязоха на пътя, който води на север.
— Така — наруши мълчанието Ендийн. — Аз знам точно какво направи преди малко. Ти провали един от най-крупните и най-скъпите преврати от години насам. Ти естествено не го разбираш. Прекалено си тъп. Но това, което искам да разбера, е, защо? Защо, за Бога?
Шанън се замисли, като едновременно внимаваше да следи неравния път.
— Ти направи две грешки, Ендийн — спокойно каза Шанън.
Ендийн трепна при произнасянето на истинското му име.
— Ти прие, че щом съм наемник, задължително съм и глупак. И за миг не ти мина през ум, че и двамата с теб сме наемници. Наемник е и сър Джеймс Мансън, както и повечето хора на този свят, които разполагат с власт. Втората ти грешка беше, че прие всички черни хора за еднакви само защото на теб ти изглеждат еднакви.
— Не те разбирам.
— Ти направи задълбочено проучване на Зангаро. Дори установи, че тук живеят десетки хиляди пришълци, които вършат цялата работа в страната. Но въобще не ти мина през ум, че тези хора са оформили своя общност. Те са трето племе. Най-интелигентното и най-трудолюбивото племе в тази страна. Ако им се даде шанс, те могат да играят роля в политическия живот на Зангаро. Освен това ти не проумя, че сред тези хора ще се набира бъдещата зангарийска армия, а следователно тяхна ще бъде и властта. Войниците, които видя, не бяха нито виндуси, нито каджи. Сега бяха петдесет, а довечера ще се увеличат с още толкова. Тоест в Кларънс ще има сто нови униформени и въоръжени войници. Необучени, разбира се, но достатъчно авторитетни, за да поддържат реда и закона. Отсега нататък те ще упражняват реалната власт в тази страна. Снощи наистина се състоя преврат, само че той не беше извършен заради полковник Боби.
— А заради кого?
— Заради генерала.
— Кой генерал?
Шанън съобщи името му. Ендийн остана с отворена уста.
— Не може да бъде. Нали му разбиха армията? Нали беше в изгнание?
— Да, засега ще управлява той. Не завинаги, разбира се. Тези пришълци са неговият народ. Наричат ги евреите на Африка. Наброяват милион и половина души и са пръснати из целия континент. На повечето места те вършат цялата работа и имат най-много ум в главите си. Тук, в Зангаро, живеят в бараките край Кларънс.
— Този тъп идеалист… Това смотано копеле…
— Внимавай! — предупреди го Шанън.
— Защо?
Шанън погледна назад към каросерията.
— Те също са войници на генерала.
Ендийн се обърна и се взря в безстрастните лица на дулата над шмайзерите.
— Не се оправят много с английския, нали?
— Този по средата — спокойно отговори Шанън — преди е бил химик. После е станал военен. Жена му и четирите му деца са били премазани от една бронирана кола „Саладин“. Нали знаеш, че ги правят в Ковънтри? Фирмата „Алвис“. Той никак не обича народа, който стои зад убийството на семейството му.
През следващите няколко мили Ендийн въобще не продума. В един момент попита:
— Какво точно става сега в столицата?
— Комитетът за национално помирение поема властта — каза Шанън. — Изграден е от четирима виндуси, трима каджи и двама представители на третата общност. Но армията ще се набира от племето на хората, които са зад нас. Тази страна ще се използва като база и щаб. Оттук един ден ще тръгнат нови обучени бойци, които ще се върнат да отмъстят за злините, които са сторени на народа им. Може би генералът сам ще се установи в Кларънс, за да управлява лично страната.
— И очакваш ли да измъкнеш нещо от цялата тази работа?
— Вие очаквахте да измъкнете големия пай, като наложите на власт онази тромава маймуна Боби. Новото правителство поне ще е доста по-сносно. Всъщност аз отдавна знам, че в Кристалната планина има платина. Един ден новото правителство със сигурност ще го открие и ще го разработи. Само че ако го искате, ще трябва да си платите. Ще го купите на реална, пазарна цена. Кажи го на сър Джеймс, като се прибереш.