Пред камиона се показа граничният пункт. Макар и да няма телефони, в Африка новините се разпространяват бързо. Виндуските граничари бяха напуснали поста си. Шанън спря камиона и посочи пътя напред.
— Вече можеш да продължиш и пеша — каза той.
Ендийн слезе. Обърна се към Шанън и го изгледа с неподправена омраза.
— Така и не ми обясни защо — каза той. — Обясни ми какво и как, но не и защо.
Шанън се загледа напред.
— В продължение на две години — каза той замислено — наблюдавах как между половин и един милион дечица измират заради хора като теб и Мансън. За да могат да извличат все по-големи печалби, хората от твоето тесто поставяха на власт жестоки и корумпирани диктатори. И при това всичко се правеше в името на реда и закона, в името на Конституцията. Аз може да съм боец, може да съм убиец, но в никакъв случай не съм садист. Опитах се да изясня как и защо се прави всичко това и кой стои зад цялата тази игра. Отпред са наредени шайка политици и контета от Форин Офис. Но те са само позиращи маймуни, които се интересуват единствено от ежбите между разните отдели и гледат как да бъдат преизбрани. Зад тях обаче стоят невидимите пирати от рода на скъпия Джеймс Мансън. Затова го направих. Кажи го на Мансън, като се прибереш. Държа да го знае. Предай му го лично. От мен. А сега тръгвай!
След десет метра Ендийн се обърна.
— Гледай да не стъпваш повече в Лондон, Шанън — извика той. — Ние знаем как да се оправяме с хора като теб.
— Няма да идвам — извика в отговор Шанън и тихичко добави на себе си: — Няма и да се наложи.
После обърна камиона обратно и се отправи към Кларънс.
ЕПИЛОГ
Новото правителство скоро влезе в пълномощията си и управляваше, общо взето, хуманно и законно. В европейската преса не се появи почти никаква информация за преврата. Излезе само една кратка статийка в „Льо Монд“, в която се казваше, че дисидентски военни групировки са свалили президента на Зангаро в навечерието на Празника на Независимостта и че до провеждането на общи избори управлението се поема от Съвет за национално помирение. Но в статията не пишеше, че е било отхвърлено съветското искане за геоложко проучване в републиката и че в най-скоро време ще бъдат разработени нови условия за проучванията на района.
Големия Джони Дюпре и Малкия Марк Вламенк бяха погребани на носа на полуострова, под палмите, където вятърът духа откъм океана. По молба на Шанън не поставиха никакви паметни знаци на гробовете им. Роднините на негъра Джони прибраха тялото му, за да го оплачат и погребат според обичаите на племето.
Саймън Ендийн и сър Джеймс Мансън не разгласиха нищо за собствената си роля в тази история. Просто не можеха да си го позволят.
Шанън даде на Жан-Баптист Лангароти останалите 5 000 лири от бюджета на операцията и корсиканецът се отправи към Европа. Последната информация за него беше, че се е запътил към Бурунди да обучава партизани от племето хуту, които се бореха срещу подкрепяната от племето тутси диктатура на Микомберо. Или както каза на Шанън на раздяла: „Не става дума за пари. Никога не съм го правил за пари.“ Шанън написа писмо от името на Кийт Браун до сеньор Понти в Генуа. В него молеше адвоката да раздели обикновените акции, контролиращи собствеността върху „Тоскана“, по равно между капитан Валденберг и Курт Семлер. Година по-късно Семлер продаде дела си на Валденберг, а той направи ипотека, за да го изплати. После Курт отново се отправи на война. Загина в Южен Судан. Заедно с Рон Грегъри и Рип Кърби поставяха мина, за да взривят една суданска бронирана кола „Саладин“. Мината се взриви. Кърби беше убит на място, а Семлер и Грегъри бяха тежко контузени. Грегъри се върна у дома чрез британското посолство в Етиопия, но Семлер умря в джунглата.
Последното нещо, което Шанън направи, беше да изпрати чрез Лангароти писма до швейцарската си банка, с които разпореждаше да се прехвърлят 5 000 лири на родителите на Джони Дюпре в Паарл, Кейп Провинс, и да се направи още един превод за същата сума на една жена на име Ана, която държеше бар на „Клайнщраат“ в увеселителния квартал на Остенд.
Ирландецът умря един месец след преврата. Отиде си, както си го беше пожелал пред Джули — с пушка в ръка, с кръв на уста и с куршум в гърдите. Само че работата свърши собственият му пистолет с негов собствен куршум. Погубиха го не рисковете и опасностите, а малките бели пущини с филтър на края. Така му каза парижкият лекар Дюноа. Най-много година, ако се пази, по-малко от шест месеца, ако се претоварва, а последният месец щял да бъде изключително тежък. Когато кашлицата се влоши, той излезе сам и се насочи към джунглата с пистолета си и с един плик, в който имаше дебел ръкопис, изпратен няколко седмици по-късно на един негов приятел в Лондон.