Местните жители, които го бяха видели да върви сам към джунглата и които после го бяха погребали в града, разправяха, че по пътя непрестанно си подсвиркрал. Те бяха прости селяни, които разбират само от манго и тапиока, и не знаеха какво точно си е подсвирквал. А мелодията се наричаше „Испански Харлем“.