Далеч преди изборите двама от неговите помощници, които имали връзки с руснаците още през студентските си години в Европа (руснаците ги открили сред участниците в антиколониалните демонстрации и им отпускали стипендии за института „Патрис Лумумба“ край Москва), тайно напуснали Зангаро и пристигнали в Европа. Там се срещнали с московски емисари и в резултат на проведените разговори получили известна парична сума и значителен брой съвети от съвсем практическо естество.
Кимба и хората му използвали парите, за да сформират отряди за политическа агитация. Набрали бабаити от племето винду. Напълно загърбили малцинството от другото племе. Отрядите се заловили за работа в неохраняваните от полицията вътрешни части на страната. Повечето агенти на другите партии ударили на камък в тази зона. А отрядите обиколили вождовете на всички кланове от племето винду.
След няколко публично изгорени тела и избодени очи вождовете схванали смисъла на нещата. Когато дошли изборите, те действали според простата и ефикасна логика, че човек прави това, което му каже силният (способен по-късно да си отмъсти), и не обръща внимание или пък се подиграва на слабия. Така вождовете заповядали на хората си да гласуват за Кимба. Той спечелил на територията на племето винду с голямо мнозинство и общият брой на неговите гласове се оказал по-голям от гласовете на цялата опозиция. Този резултат бил подпомогнат и от факта, че вождовете от племето винду получили инструкции да завишават цифрата на живеещите в селата им. Примитивното преброяване, осъществено от колониалните власти, се базирало на декларации на вождовете за населението в техните села.
Колониалната държава съвсем оплела конците. Вместо да се запознаят с тази страница от френския опит и да направят така, че на първите, решаващи избори да спечели тяхното протеже, а после да подпишат договор за военна взаимопомощ и да разположат в страната отряд бели войници, който би крепил прозападния президент на власт, колонизаторите позволили на най-опасния си враг да победи. Месец след изборите Кимба бил провъзгласен за първия президент на Зангаро.
После нещата се развили по традиционния сценарий. Другите четири партии били забранени като „разцепнически сили“. Четиримата лидери били арестувани по скалъпени обвинения. Те умрели след жестоки мъчения в затвора, но преди това прехвърлили партийните фондове на освободителя Кимба. Колониалната армия и полиция били разпуснати, щом се сформирала армията, набрана изцяло сред племето винду. Войниците от племето каджа, които съставлявали жандармерията при колониалната власт, били разпуснати по същото време. Дошли камиони да ги отведат по домовете им. След като излезли от столицата, шестте камиона се насочили към едно тихо местенце край река Зангаро и там заговорили картечниците. Така дошъл краят на тези обучени във военното дело момчета.
Полицаите и митничарите в столицата запазили постовете си, но им отнели мунициите. Властта преминала в ръцете на новата армия и се възцарил страшен терор. Всичко това станало за осемнайсет месеца. После започнала конфискация на всички имоти, авоари и предприятия на колонизаторите. Икономиката тръгнала рязко надолу. Сред племето винду нямало обучени хора, които биха могли да ръководят малобройните предприятия, а земите били раздадени на партийните активисти. Когато колонизаторите си заминали, ООН изпратила няколко инженери, които се заели с най-основните сфери, но след като станали свидетели на всички ексцесии, те започнали да подават молби за напускане пред правителствата си.
След няколко кратки, сгъстени епизода на насилие населението на племето каджа било напълно подчинено. Били предприети дори няколко жестоки акции в територията отвъд реката спрямо някои вождове, които мърморели по повод на предизборните обещания. След тези акции хората от племето винду просто свивали рамене и потънали обратно в джунглата. Събитията в столицата тъй или иначе малко ги засягали и нищо не им пречело да свиват рамене. Кимба и неговото обкръжение, подкрепяни от новата армия и от неуравноресените опасни тийнейджъри, числящи се към младежкото партийно движение, дърпали конците от Кларънс, преследвайки единствено собственото си облагодетелстване.
Някои от методите им бяха умопомрачителни. Докладът на Ендийн съдържаше документация по един случай, в който Кимба, вбесен, че не е получил своя дял от някаква сделка, арестувал европейски бизнесмен и го хвърлил в затвора. После пратил до жена му емисар със заявлението, че тя ще получи по пощата пръстите и ушите на съпруга си, ако не заплати съответния откуп. Било приложено писмо от мъжа й и жената събрала половин милион долара от неговите съдружници. Човекът бил освободен, но родното му правителство, уплашено от реакцията на африканските страни в ООН, го посъветвало да запази мълчание. Пресата така и не научила за станалото. В друг един случай били задържани двама поданици на бившата метрополия. Пребили ги в старата сграда на полицията, превърната в армейска казарма. Накрая ги освободили, след като заплатили солиден подкуп на правосъдието. Очевидно част от сумата била предназначена за Кимба. Провинението им се състояло в това, че не се поклонили, когато колата на президента минавала покрай тях.