Хелън Уолш
Кучка
На Кевин с любов
Ловувам под тънката дантела на корсажа,
под крехката дъга на раменете диря божествения гръб…
Пресътворявам техните тела, изгарящи от трепет.
Ала не ме разбират те…
Неистовите ми желания по устните им се полепят.
Благодарности
На мама, моя спасителен пояс и най-добрата ми приятелка, благодаря, задето повярва, че мога да напиша тези неща, и защото ме подкрепяше във възходите и паденията ми. На татко благодаря за всяка направена от него жертва и за детството си, което дори Инид Блайтън не би могла да съчини.
На Джейми Б. на Дейвид Г. на Стан Нийл Г. и на прекрасния си редактор Колин Маклиър Методичния благодаря, че подкрепиха мен и Мили. На Пру, последната дума на модата в блясъка на хаоса — благодаря за всичко и дори повече; Антъни, Стив и Мат в „Арена“ — имам да ви черпя по една-две бири; на д-р Дейв Кинг — гений и джентълмен, благодаря, че ме излекувахте от „странните“ ми наклонности; на д-р Сторар благодаря, че ме измъкнахте от онези влудяващи депресии, а също и за съветите и насърчението през последните две години; на Питър С. — приятелчето ми в забавленията и мой съюзник, благодаря, че изтърпя мен и набезите ми в Токстет и на Дийна, благодаря на бога за Дийна и за нейния прелестно изкривен поглед към нещата.
Първа глава
Мили
Завиваме по Ъпър Дюк Стрийт и гледката изсмуква въздуха от дробовете ми.
Целият град сияе, а сградите на Ливър, окъпани в ярката лунна светлина, величествено властват на фона на безоблачното небе. Стрелвам я с поглед, за да видя дали и тя е прелъстена от гледката, но не — нагълтала се е с нещо, което е парализирало очите й. По-малка е от мен поне с три-четири години — според закона е още дете. Само че има похабената външност на жена, която открай време е живяла, дишала и плюла по тези улици. Освен това чертите й издават смесен произход — мургавата кожа подсказва средиземноморска жилка, а тесните й очи крият намек за Изтока. Лицето й е хубаво — странно, но при все това красиво. Мястото му не е по тези улици.
Запътваме се към катедралата, която пронизва нощта като величествена зла поличба, и тя препуска напред, за да се отдалечи, все едно не сме заедно. На портата на гробището се обръща и ми дава знак с вдигната длан да не се приближавам. Наблюдавам как крехкият й като на елф силует се спуска по няколко стъпала и най-неочаквано се разтваря в петроленосиния мрак. Съмнявам се, че ще се върне, и леко ме бодва облекчение. Въздействието на смъркането и на алкохола вече бързо отшумява и в подсъзнанието ми се мярка нещичко от предишната ми същност, което ме подканя да си плюя на петите и да избягам.
Нощта отново я изплюва на фокус — ето я, отново стои пред мен. Слаби крака и пълни гърди. Катраненочерна коса, опъната силно на висока опашка. Прималява ми.
Извива ръка в приканващ жест и аз тръгвам подире й по неравните стъпала, през един тъмен и нисък тунел към ширналото се отпред гробище. В миг на просветление ужас пробожда сърцето ми заради онова, което ме очаква отпред, но когато тръгваме отдясно на катедралата, която сега се извисява високо над нас, лунното сияние ни намира и опасността е неутрализирана от серума на желанието. Момичето наслуки избира гроб, разположен в най-отдалечения край на парцела. Плосък, широк и практичен. Съблича дрехите си със заучена пъргавина. Обслужвала е стотици други клиенти точно върху същата надгробна плоча от протъркан с времето бетон, но сигурно за пръв път ще го направи с жена.
— Не лижа — заявява тя на груб токстетски акцент. — Никой не пра’и т’ва.
И е права. Претърсила съм този град улица по улица в безмилостно търсене на чаври по много вихрени от наркотици купони, но ми провървя само един-два пъти. Обаче находката ми се огъна, след като я уверих, че всъщност тя не трябва нищо да прави — само да свали дрехите си, всичките, и да ме остави да си доставя удоволствие. После извадих петдесетачка и тя се предаде.
Изляга се по гръб и от изненадващия допир до студената плоча зърната на гърдите й щръкват и тя извива слабия си гръб. Гърдите й са големи и натрапчиви. Не подхождат на още незрялото й момичешко тяло. Бедрата й са като на двайсетгодишна. Прокарвам длан по пъпа й, който е твърд и лепкав и лъщи на лунната светлина, все едно е намазан с вазелин, после допирам устни до гърдите й, засмуквам силно тъмните й зърна и ги дразня, докато не станат твърди и почти черни. Усещам по кожата й вкуса на стара солена пот. На евтин лосион за тяло и на наркотици. Остър и почти неприятен вкус. Възбужда ме.