Губи ми се нещо. Не помня кога е влязъл този кюрд, нито пък старите дами от лявата ми страна, нито мъжете с анцузи, които играят на табла в другия край на бара. А моето старче отсреща е вдигнало кафеникавата си плешива глава от гърдите и незабелязано е потънало в нощта. Кога изобщо се е стъмнило? До неотдавна по това време навън все още меко светеше слънцето — обаче сега прозорците са обвити в мрак. Паля си цигара, странно уплашена и откъсната от всичко. Трите празни халби на масата, препълненият с фасове пепелник, бръмченето на телевизора и скупчените безформени тела под плътната мъгла на стелещия се цигарен дим — всичко това ми изглежда някак далечно.
Поръчвам си още една бира и си купувам цигари. Сядам на друга маса, срещу един пияница с отпуснато лице и със закърнели пръсти. Мисля си, че новата гледна точка ще ми вдъхне увереност, ще ми припомни защо обичам това задимено помещение. Нищо подобно. От бирата просто ставам безчувствена и вече дори не мога да си спомня защо се наливам. Всичко се превръща в мешавица от лица, страхове и опасения — просто мешавица. Джейми. Университетът. Самотата. Някакво далечно и мъчително усещане, че това е началото на края. Джейми. Мама. Татко. Джейми. Ан Мари. Мама. Разбъркани мисли и проблясъци, които нахлуват в съзнанието ми едновременно от една и съща посока. А след това отново се спуска черна пелена и аз се вцепенявам.
Мисля, че си тръгвам от кръчмата последна. Пияна съм и краката ми тежат, но есенната нощ е свежа и студена и това малко ме отрезвява. Небето е обсипано със звезди, ей там, на една ръка разстояние. Градът се простира пред мен в искрящи сини, червени и жълти сенки, танцува и примигва като китайски фенер. Тръгвам без конкретна посока. Гади ми се. Цял ден не съм яла. Поемам обратно към Фокнър Стрийт с намерението да се отбия в кебапчийницата на Лийс Стрийт, обаче знам, че и за това има пречка. Поглеждам часовника си. Почти полунощ е. Трябва да се прибирам. Понеделник е и улиците са празни и притихнали, само от време на време избръмчава някое такси и преминава самотна фигура на път за дома, обронила глава и пъхнала ръце в джобовете. В момента всички момичета свалят лъскавите маски — махат грима, къпят се, измиват мръсотията и жестокостта на улицата, отново се преобразяват в майки, съпруги, нечии приятелки, дъщери и съседки. Ще се изтегнат и ще гледат телевизия, ще си направят чаша чай, може би ще си препекат филийка. Вече няма да са курви. Мисълта как те се връщат към ежедневието си и към уютните си домове ме потапя в усещане за безпомощност. Перспективата за топло легло в собствения ми дом не ми носи утеха. Продължавам да вървя.
Привела съм се в един вход на Хоуп Стрийт и паля цигара. Умът ми безпомощно се лута между дома, пиячката и шляенето по улиците, за да видя какво може да се случи. Мисля си за Джако. Той не дава и пет пари за мен, обаче ми се иска в момента да съм с него. Цигарата парва палеца ми, преди да успея да си дръпна. Паля друга.
По улицата колебливо се влачи слаба фигура. Тази наистина е облечена като чавра — високи токчета, пола, страхотен задник. Пияна съм, обаче знам, че това е тя — момичето от „Блакбърн“, което видях преди малко. Върви към катедралата. Помъквам се подире й. Светлините на фаровете я карат да тръгне с олюляваща се съблазнителна походка. Шофьорът намалява и хубавичко и продължително я оглежда, обаче или не му харесва видяното, или просто не му стиска. Дава газ, а писъкът на гумите пронизва странната тишина на нощта.
Оставам от моята страна на улицата и се опитвам да я настигна. Дели ни само уличното платно и аз отново забавям ход. Вече я виждам съвсем ясно. Спира пред будката за вестници, повдига полата си и небрежно издава напред бедра — класическата поза на проститутка, все едно просто си почива.
Цепката ми пулсира. Поемам си дълбоко въздух и се готвя да пресека улицата. Цялата треперя, абсолютно готова съм и чакам удобния момент, обаче съм скована от страх. Правя го. Скачам. Пресичам, приближавам се до нея небрежно, доколкото ми позволява лудо биещото сърце и напрежението там долу.
Отблизо тя изглежда по-непреклонна, и е притеснена. Не е съвсем на себе си. Зад наркотичния поглед в очите й пулсира някаква мрачна потиснатост. Гримирана е ужасно, лицето й прилича по-скоро на маска — многобройни пластове, сякаш иска да се скрие от онези, които я зяпат. Секси е само защото е курва.
Неволно разтваря уста, когато ме вижда, но бързо се съвзема и лицето й се разкривява в гримаса.